Прогресив Рок 1

РОК
Rock and Roll
Британската инвазия
Фолк Рок
Психеделик Рок
Глем Рок





Прогресив рокът е форма на рок музиката, която се развива в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, като част от предимно британските опити да се издигне рок музиката до нови нива на артистична правдоподобност. Терминът „арт рок” често се използва като равнозначен на „прогресив рок”, но дори и да съществуват пресечни линии между двата жанра, те не са идентични.

Прогресив рок бандите разширяват техничните и композиционни предели на рока, като прескачат отвъд стандартните рок структури и песните с основа „стих-припев”. Освен това аранжиментът често включва елементи от класическата музика, джаза и музиката от света. Инструменталите са често срещани, а песните с текстове понякога са концептуални, абстрактни, или базирани на фантазията. Прогресив рок бандите понякога правят концептуални албуми с унифицирано послание, в които обикновено се разказват епични истории, или пък се заемат с грандиозни теми.

Прогресив рокът се развива от психеделик рока в края на 60-те, като част от общата тенденция в рока от този период да черпи вдъхновение от най-различни влияния. Терминът се приписва на банди като King Crimson, Yes, Genesis, Pink Floyd, Jethro Tull, Soft Machine и Emerson, Lake and Palmer.



Макар и популярността на прогресив рока да достига върха си в средата на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, множество нео-прогресив банди продължават да свирят за вярната си публика през следващите десетилетия.

Музикални характеристики

Форма:Песните в прогресив рока или избягват общата структура в популярната музика /стих-припев/, или замазват външните различия, като разширяват секциите или въвеждат музикални интерлюдии, често със засилена динамика, за да се повиши контрастът между секциите. Често се добавят или заместват форми от класическата музика, като понякога се композират цели сетове на основата на традиционните подпури на ранните рок банди. В прогресив рок песните също така често се удължават инструменталните преходи, като класическата соло традиция се съчетава с импровизаторските традиции на джаза и психеделик рока. Всичко това се отразява на дължината на прогресив рок песните, които могат да траят по повече от двадесет минути.

Тембър: (инструментация и звуков нюанс): Първите прогресив рок банди разнообразяват тембровата палитра на тогавашната традиционна рок инструментация: китара, орган, бас и барабани, като добавя инструменти, по-типични за джаз или фолк музика, като флейта, саксофон и цигулка, и по-често използват електронни клавири, синтезатори и електронни ефекти.

Ритъм:Черпейки вдъхновение от влиянието на класическата музика, джаза, фолка и експерименталната музика, прогресив рок творците по-често използват тактове, различни от 4/4, както и промени в темпото. Прогресив рокът изобщо е по-свободен в подхода си към ритъма, отколкото другите форми на рок музиката. Определен ритъм може да варира при различните банди, но може да се простира от обичаен ритъм до необичаен или сложен такт.

Мелодия и хармония: В прогресив рока блус модулацията на мейнстрийм рока по-често се измества от влиянията на класическата музика и джаза. Мелодиите са по-ладови, отколкото базирани на пентатоничната гама, и с по-дълги, развиващи се преходи, отколкото къси и запомнящи се.

Текстура и образи: Заобикалящи свукови пейзажи и театрални елементи могат да описват сцените, случките или други аспекти на концепцията. Например, използва се лайтмотив, за да се представят различните герои на Genesis в Harold the Barrel и Robbery, Assault and Battery. Още по-буквално, в The Dark Side of the Moon на Pink Floyd се използват звуци от часовници и касови апарати, за да се представят времето и парите.

Ранни банди

Множество ключови банди се сформират в края на 60-те, като: The Moody Blues (1964), Pink Floyd (1965), Soft Machine (1966), Barclay James Harvest (1966), Gong (1967), Genesis (1967), Jethro Tull (1967), The Nice (1967), Yes (1968), Caravan (1968), Rush (1968), King Crimson (1969), и Gentle Giant (1969).

Макар и почти всички тези банди да са от Обединеното кралство, жанрът набира популярност и другаде в континентална Европа. Triumvirat повеждат забележителното прогресив рок движение в Германия, докато Tangerine Dream, Faust, Can и Neu! повеждат движенията „Берлинска школа” и „Краутрок”. Flame Dream приветстват от Швейцария, Focus и Trace се сформират в Холандия, Франция дава Ange, Gong и Magma, а в Гърция дебютират Aphrodite’s Child, водени от пионера на електронната музика Vangelis. Испания дава множество прогресив рок банди, сред които Canarios и Triana. Скандинавия е представена от: норвежката банда Popol Vuh, шведската банда Kaipa и финландската банда Wigwam. Италианският прогресив рок понякога се смята за жанр сам по себе си с прочути банди като Area, Banco del Mutuo Soccorso, Le Orme, Goblin, PFM, Museo Rosenbach, Il Balleto di Bronzo и Locanda Delle Fate

Възход и упадък

Прогресив рока достига върха на своята популярност в средата на 70-те години на миналия век. Дотогава се сформират няколко американски прогресив рок банди. Kansas, които до тогава са съществували по един или друг начин още от 1971, става една от най-успешните в комерсиално отношения от всички прогресив рок банди.



По същия начин, Electric Light Orchestra, които се сформират през 1970 като прогресив издънка на The Beatles звученето, постигат най-големия си успех в средата на 70-те. Поп звездата Тод Ръндгрен преминава в прогресив с бандата си Utopia. Rush от Торонто стават една от главните банди с цяла поредица от хитови албуми в периода от 70-те до сега. Също така влиятелни, но по-малко успешни комерсиално, са Dixie Dregs от Джорджия и Happy The Man от Вашингтон.



Навлизането на пънк рока в края на 70-те, заедно с изгряването на диско музиката, която се появява някъде по същото време (което има огромен ефект върху загубата на популярност при повечето рок банди), спомага критическото мнение в Англия да се фокусира върху по-прост и агресивен стил рок, като прогресив бандите все повече биват определяни като претенциозни и надути, което слага край на владичеството на прогресив рока като един от водещите стилове в рок музиката.

Доказалите се прогресив банди обаче запазват голям брой от най-верните си почитатели. Албумите на Rush, Genesis, ELP, Yes, Queen и Pink Floyd редовно достигат до Топ 10, с масови придружаващи ги турнета. От 1976 до 1980 пионерите на хеви метъла Led Zeppelin показват леко влияние от прогресив рока в албумите Presence и In Through the Out Door.

До 1979, през което време пънка мутира в ню уейв, Pink Floyd издават рок операта The Wall – един от най-продаваните албуми в историята. Множество банди, които се появяват вследствие на пънка, като Siouxsie and The Banshees, Cabaret Voltaire, Ultravox, Simple Minds и Wire, показват толкова влияние от прогресив рока, колкото и от по-често разпознаваното им влияние от пънка.

Прогресив Рок 2
Хард Рок (Началото)
Хард Рок (Първата Ера)
Хард Рок (Втората Ера 1)
Хард Рок (Втората Ера 2)
Хард Рок (Третата Ера)
Хеви Метъл 1
Хеви Метъл 2
Хеви Метъл 3
Хеви Метъл 4
Хеви Метъл 5 (Произход I)
Хеви Метъл 5 (Произход II)
Пънк Рок
New Wave

Pink Floyd - прогресив?

In_Flames91 написа:

Pink Floyd - прогресив?

И то the best !!!
Atom heart mother