Age : 29 Брой мнения : 2354 Location : Пловдив Интереси : ego trips Рейтинг : 134 Registration date : 15.07.2008
Заглавие: Cruachan Съб 21 Фев 2009, 12:50
In the dead of the night see us dance on the hills On fiddles and flutes we play jigs and reels The sky is ablaze with myriad of light Our faerie music is heard through the night
Групата е малко по-тежка, но умело съчетава традиционните инструменти с характерните за рок музиката китари. Ирландската група е от онези, които могат да те очароват във всеки един момент.
Цялата история започнала през 1992 година, когато основният герой в лицето на Кийт Фей събрал няколко юнаци с любов към митологията и фолклорното наследство на страната си в нова формация, пряк наследник на разпадналата се Minas Tirith. Името на групата идва от митичната столица на древното кралство Конахт според Улстъровия героичен цикъл на ирландската митология. Освен стандартните китари, барабани и бас в музиката на Cruachan са интегрирани и някои любопитни инструменти. От струнните това са почти задължителните цигулка, банджо, бузуки и мандолина, както и бодран – ирландският вариант на дайре от козя кожа. Особено важно място заема ирландската флейта, а уменията на Джон О’Фатхей да свири на такава са предмет на особена почит. Освен като метъл група, Cruachan се изявяват доста успешно и по различни фолклорни и паганистични фестивали.
Албума, обобщено преведен е нещо от рода на народа на Ирландия, и показва че членовете на групата са горди ирландци, в което надали някой се съмнява, но самия албум е доста слаб, както самите те потвърждават.
Независимо от името на албума и едноименната песен, концепцията се върти основно около ирландците, друидите и други келтски гордости. Явно групата държи във всяка един албум да напомнят за Толкин, без той да е в основата на идеите им.
Стилът е окончателно изчистен, приятен за ухото, с включени вече традиционни ирландски фолклорни песни, някои надъхващи бунтовнически закачки и поредния толкинизъм в Sauron.
С албума, гордите ни ирландци продължават успешния си ход в келтския фолк-метъл.Учудващо обаче вкараха някой по-агресивни алементи, които редуват с нежните традиционни балади с откровения блек.
Албума изглежда добре балансиран, но и прекалено безличен, сякаш групата се страхува от крачка встрани.