неква сърцераздирателна,не добре написана и аматьорска реч в стихотворна форма

Мечтател
Обич ли?Ха,какво е тя?
Нима е просто чувство,или съвкупност от дела?
Дали обичаш със душата или умът ти те насочва?
Дали усещаш кога и как всичко пак започва?

Ето днес си мислиш,че приятел имаш ти ,
утре тя превръща се в принцеса.
Не можеш да я стигнеш ли?
Дали ти трябва нечия намеса?

Може би от външни сили или някаква магия,
но сърцето ти започва безспирно в теб да бие.
Поглеждаш я и ти се вижда някак променена,
Тя не е преднишния приятел,тя е твоята вселена.

Дали държи на теб,дали те вижда в сънищата си?
Дали се надява скоро да срещнете пътищата си?
Дали обича те както ти нея?
или ти глупак си и за нея копнееж

Изведнъж се престрашаваш и ръка към нея ти подаваш.
Викаш я със разтреперен глас...
Иска ти се да сте сами и да няма никого край вас

Тя хваща твоята протегната ръка,
и тежестта си отпуска със старание.
Бавно я издърпваш от бурната река ,
на зла участ,болка и страдание

Изведнъж сте двама.
И наоколо никой няма.
Няма кои да ви прекъсне,
нито как теб от нея да откъсне.

Прегърнати завинаги обичащи се истински,
стоите там на края на света.
Но дали ще се случи тази невинна мечта,
или е просто ироничен полъх от твоята собствена тъга

Holy mother of Osiris!Трябва да започнеш да пишеш лирики,а едновремено с това и да композираш!

Много ме разчувства, защото сякаш описва чувствата ми напоследък.. наистина е страшно добро Браво!

Толкова е красиво <3