ЕСЕ по БЕЛ на тема "Старостта не винаги е мъдрост"

Човек остарява по два начина-като катедрала,или като цървул.Всеки е уникален и върви по
житейския си път,осеян с трудности понякога,осеян и с красиви мигове.В търсенето на щастието
често грешим и се препъваме и тези грешки наричаме опит.Но опитът не би бил такъв ако не се
учехме от него.Не означава ли това,че не продължителността на живота,а как сме се поучили от грешките си,определя мъдростта?
Информацията не е знание,знанието не е мъдрост.Мъдростта съдържа и двете,но тя е и отношение
към нещата,към другите хора и към себе си,а също и състояние на духа.Мнозина в един определен момент
решават,че знаят всичко и в този миг започват да закърняват.
"Човек се учи,докато е жив",казва народът,а мъдрият човек винаги съзнава колко малко знае.
Толкова от доказаната чрез опит философия,стига съм назовавал нещата по такъв сложно за разбиране начин, все пак съм тийнейджър, и като такъв ще изкажа мнението ми на кратко за тази сложно, но привличаща ме тема. разбира се че старостта не винаги е мъдрост, то аз самия се питам сложни за хората въпроси от сорта на:кое надделява в днешно време, материята или духа? Кое надделява повече,злото или доброто, или се гонят около баланса? С вярата към Боговете ли се постигат повечето цели в живота, или това което наричаме Бог е само една манипулативна върховна политика? Съдбата същност съществува ли, или това е просто дума с силно и стряскащо значение за някои хора? Това са само едни от малкото въпроси без отговор на които можем да спорим, но да не достигаме до никакъв отговор, освен до консенсус. Аз съм само на 17 години, но наистина си ги задавам тези въпроси и мисля че това доказва, че страроста не винаги е мъдрост.Може да греша някъде из моите мисли, може и да се повтарям някаде, може и да си противореча в някои мои тези,но аз все пак съм тийнейджър и мисля че това е достатачно оправдание за грешките ми над тази тема.


есето е от миналата година.. ако не бях го направил.. щяха да ме е**т..

Да си тийнейджър винаги е било добро извинение
Що се отнася до есето, не са спазени изискванията за есе, но пък съдържа някои добри тези. Затуй ще пренебрегна формата и ще дам оценка на съдържанието -яко е

Ммм.. "Есе" (essay) означава "Житейски опит".
Когато говориш от името на 'всички нас',
звучи доста глупаво, защото това не е твоя път,
вярно, че има фрагменти, в които говориш и за себе си.
Все пак, се занимавам с това от две години и съм понаучила някои неща.
Разбира се, че е добре да се излагат някои факти или по-скоро
твои мисли през общия поглед, но имаше един текст преди време..
"Ние versus аз"
Много по-лесно е да кажем "Ние направихме тази грешка",
отколкото "Аз направих тази грешка"
за второто се изисква кураж.
Главно това не ми харесва,
трябвало е да говориш повече за себе си и след това
можеш да вмъкнеш и някои елементи на хората, които
познаваш или нещо, което е свързано с теб.
Абстракцията не е много препоръчителна, когато пишеш есе.

Много те уважавам и нищо лично, ама вече съм обръгнала с есета
и като има грешки, предпочитам да казвам, за да се поправят.

да същоност, снощи като си го прочетох.. се фанах за главата
имаш право Мия
търсил съм по лесния път до високата оценка.. и искарах такава.. това ми беше целта като цяло

П.С. Мия добре, че не си ми даскал

Ваньо, много лесно се съгласяваш бе

Я погледнете първо заглавието на есето: "Старостта не винаги е мъдрост".
Ха кажи ми сега, Мия, от какъв "житейски опит" един тийнейджър може да говори за старостта?

лол
еми разбира се, че може.
да можеш да пишеш есета, означава от един предмет да можеш да направиш
есе.
това, което си преживял, е житейски опит. всички спомени,
случки и т.н. /какво ли обяснявам /
сякаш нямаш баба и дядо, които да дадеш за пример.
и после казваш 'а когато аз стана на тяхната възраст...'
и ето, че абстракцията е вече аут.
йо.

Ами и Ваньо това е направил, просто не е използвал (поне в началото) 1л. ед. ч. не виждам защо аз-формата да е толкова задължителна.

напротив - не е задължителна.
по-благоприятна е, иначе изглежда всякаш знаеш всичко за света,
независимо през чии очи.
емпатията не може да бъде изразена в добрата си светлина,
когато се пише от името на 'всички тях/нас'

Което разделя есето на две части - в първата говори старецът, който смята че всичко е разбрал, и което от своя страна автоматично го лишава от мъдростта, а във втората част говори тийнейджърът, който, без значение дали знае, че нищо не знае, поне има идея, че му предстои много още да учи и това го приближава към мъдростта.
Погледнато така, есето е много яко

а какъв е проблемът един тийнейджър да е мъдър?
да си мъдър не означава ли да си видял и преживял много?
да си научил много?
тогава от къде можем да знаем кой в каква среда е?
теоритично мъдър автоматично изключва като свой синоним
тийнейджър (13-19), обаче всяко правило си има изключения.

в тази връзка - "Не само старостта е винаги мъдрост"

Ами и аз това казвам

ванка, това и преди мисля, че съм го чел.. харесва ми в началото размишлението ти

охоо, значи помниш от миналата седмица, че ти бях казал да се разровиш в тая секция и да намериш тая темa xDD
ехх слоне слоне xD

Raven написа:

Ваньо, много лесно се съгласяваш бе

мда, защото видя в какви размисли и страсти ще навлеза, в случая ти навлезе xD
10ю anyway {}

Благодараря също и за критиката, Мия

Сигурна съм, че ако сега седнеш да разсъждаваш отново по тази тема, ще напишеш нещо, стотици пъти по-добро. Това е т.н. "житейски опит". Но според мен си схванал основната идея. Това, че когато знаеш, че не знаеш, всъщност си способен да научиш повече. Едно реплика от любимия ни "Аватар" - "Трудно да е напълниш чаша, която е вече пълна". Не можеш да научиш един човек, който смята себе си мъдър и интелектуално и духовно извисен, на каквото и да било. Но винаги можеш да научиш глупака.

Няма да пиша повече, че да не стане поста по-дълъг от есето ти. Което есе щеше да е по-хубаво ако се беше постарал да изтъкнеш "увод", "изложение" и "заключение". ;д

И понеже те обичам, ще ти кажа, че ми харесва и че за пореден път се убеждавам, че си човек, който има желание да науча все повече и повече. Човек, който не се задоволява с минимални знания. Човек, който винаги е "празна чаша" - широкоскроен, скромен и готов за още и още.

П.С.: Май стана доста дълъг пост... ;д;д