Симпатичност и срамежливост

First topic message reminder :

Руто:Повиших флуда от Начин да се открехнеш в отделна тема


Да да...тя е симпатична дотолкова доколкото да не можеш даже да покажеш някакви симпатии към някого от толкова притеснителност. Наистина не съм bitch (поне така си мисля де) и се радвам, но тази моя срамежливост може да убие желанието на всеки да се занимава с мен. Та аз смислен разговор не мога да проведа

Лили. написа:

Аз пък въобще не съм срамежлива. Отворена съм към останалите хора. Винаги се старая да предразположа тези около мен. Обичам да се запознавам с нови хора. Като цяло съм много общителна :д

+++

Дори понякога преминавам границата на несрамежливост xD

CrazY написа:

Лили. написа:

Аз пък въобще не съм срамежлива. Отворена съм към останалите хора. Винаги се старая да предразположа тези около мен. Обичам да се запознавам с нови хора. Като цяло съм много общителна :д

+++

Дори понякога преминавам границата на несрамежливост xD

Метнала съм се на татко си :Д

Еми ... срамежлив съм и то доста в компанията на непознати хора ... трудно се пригаждам ако ме странят от тях или изобщо не се пригаждам ... , а това за симпатичноста вия ще кажете - моето мнение е ПЪЛНА СКРЪБ

Аз също съм срамежлива...донякъде... не знам, зависи.

Аз съм адски срамежлива.Мога да се отпусна само когато съм с приятели,но иначе...

Fr0st NoVa написа:

Аз съм адски срамежлива.Мога да се отпусна само когато съм с приятели,но иначе...

И аз така....

При мен , зависи...

Ае, срамежлив съм, горе/долу. Не твърде много..

Devils.Reject написа:

Ае, срамежлив съм, горе/долу. Не твърде много..

Да ееее..само малко хддд

Понякога имам чувството, че всеки момент ще се изчервиш :дд

аз сред нови хора или възрастни съм доста тиха и срамежлива, но пред приятелите ми за срамежливост не може да се говори по никакъв начин!!! но веднъж да свикна с някого и после става страшното...

CrazY написа:

Лили. написа:

Аз пък въобще не съм срамежлива. Отворена съм към останалите хора. Винаги се старая да предразположа тези около мен. Обичам да се запознавам с нови хора. Като цяло съм много общителна :д

+++

Дори понякога преминавам границата на несрамежливост xD

оО Да не си от най-срамежливите въпреки, че и ти си имаш своите притеснение моменти

Ще ти припомня само Каварна 2009, когато едвам те измъкнах от лагера да идем да пием с пичовете до нас и да слушаме яката музика по-отблизо


Отностно притеснителността, аз също имам проблем с отпускането понякога. Имам страх да не бъда отхвърлен и да се изложа Естествено като му се отдам на тоя страх, точно това се случва

Затова взех решение, мечка страх мен не страх и започнах да комуникирам с нови хора (Благодаря на РокПлейс за това ), да говоря да се смея. И нещата се подредиха до някъде. В личен план все още съм паника, но това много зависи и от момичето

Понякога нещата просто са лесни и се получават ( като се замисля, те като са се получавали комуникацията винаги е била лесна).

Моитe препоръки са:
1) Приеми себе си, такъв какъвто си. С всичките си качества и недостатъци. Ти си ценен защото си такъв какъвто си. ( това е лесно за 'знаене', трудно за осъзнаване, много трудно за усещане (наистина да го вярваш). Стремете се към фаза 3
2) Приеми факта, че другите не са перфектни и безгрешни Колкото по-бързо осъзнаеш, че и те са хора и те грешат. Ще ти е много по-лесно да приемеш собствените си грешки. И да не се страхуваш от тях. Следователно да не се срамуваш.
3) Както каза 'Кака' няколко пъти вече, общувайте. Не се затваряйте в собственият си свят.

Е стига за сега, че се увлякох

Немезида написа:

fonix написа:

3) Както каза 'Кака' няколко пъти вече, общувайте. Не се затваряйте в собственият си свят.

Решил си да ми доказваш, че можем да сме на едно мнение, а?

Трупам точки

Немезида написа:

Тя кака дава съвети, а точно тези за срама и притеснението сама не ги спазва ама...да. В общи линии като начало трябва да се насилвам да говоря с непознати (особено тези от мъжки пол). Много рядко се намира някой, с който да се отпусна бързо да дрънкам глупости. Понякога говоренето с момчета ми е като изпитание. Просто решавам да изляза с някой, който познавам много бегло да видя до къде ми е прогреса.

Хъх това ме накара да се почуваствам малко като лабораторна мишка


Но те разбирам ,за това не ти се сърдя :мечка:

Хихи...ама не сте се почувствали като такива в нито един момент, нали?
Действам деликатно, но наистина вас двамата малко ви използвах, за да се изпитам....а то какво стана.

Аз съм адски срамежлива понякога, не мога да си отворя устата, ставам цялата червена ужас направо.
Дано да не стане така събота.

"Рури" написа:

Cold_Kiss написа:

Аз съм адски срамежлива понякога, не мога да си отворя устата, ставам цялата червена ужас направо....

Същото x D

Същото и при мен..

Лили. написа:

Аз пък въобще не съм срамежлива. Отворена съм към останалите хора. Винаги се старая да предразположа тези около мен. Обичам да се запознавам с нови хора. Като цяло съм много общителна :д

И аз така,ама си зависи и от хората, от ситуацията..

Ама такива сте сладури.. ^-^ Не мога да се сдържа да не се усмихна като видя някой срамежлив.Намирам нещо изключително очарователно в пелтеченето на срамежливците.Или пък като се изчервят...Абе,мн е сладко ^-^
1.Фофо,не се срамувай,ти си едно от най-симпатичните и сладки същества,които съм виждала и с които съм имала честта да си пиша.

2.Далеч съм от мисълта,че съм срамежливка.Напротив-общителна съм доста...е,в определени ситуации.Ако съм в компания с познати и се присъедини нов човек,с удоволствие бих се запознала с него.Дори съм склонна да направя първата крачка в запознаването.Но обърнат ли се нещата и се наложи аз да съм новата в компанията,тогава нещата се променят.Това е и причината да не идвам на форумни.Ако дойда,99 % съм сигурна,че ще се сприятеля с доста от вас,но цялото притеснение преди това ще ме довърши.Ако щете вярвайте,преди да се срещна с новия си клас не спах цяла нощ.Да не говорим,че на 15-ти сутринта щях да получа удар.Ох,дори при мисълта ми се свива стомахът.Напълно съм разкъсана между това да се запозная с нови хора(в случая с вас) и да поема риска да бъда...Отхвърлена?И точно това притеснение ме е оставяло будна десетки нощи подред...Мразя го >.>

Ане написа:

Аз също съм срамежлива...донякъде... не знам, зависи.

Малко или много, променила съм се от последния си пост. При всички случаи определено вече не съм толкова срамежлива. ;D