Illusions
Аз не искам така.
Не искам да ме намират постоянно на пода
и да твърдя, че имам спирачки, че “мога”.
Да твърдя, че отпивам докрай от живота.
Ти не вкусваш живота, а поредната доза.
Ти нямаш крила.
Аз не искам така.
Очите ти сякаш не са вече твои,
но се смееш сякаш си приказен герой u
си намерил стълбата, стълбата към рая.
Сякаш знаеш всичко, което аз не зная.
Но това е мъгла.
Аз не съм като теб.
А пък ти, ти не си принц във каляска,
ти не си древен джин във съвременна маска.
Ти си слаб и човешки.Дрогиран хронично.
Затова не повтаряй колко си приличаме.
Защото аз съм добре..
Нима приличам на теб?..
Вярно, щом отвориш уста ме омагьосваш.
С приказките си за небето и как те докосва,
как лети срещу теб, как безкраят те носи,
Как сам отговаряш на всички въпроси..
Нима си човек?
Какво става с нас?
Сами изнасилваме сетивата си
Вече нямаме трезво съзнание в главата си.
Вървим по никотиновия път към безкрая,
Самотни, като всички търсачи на рая.
Къде сме ти и аз?
Къде сме ние?
Огледални образи, безнадежно смесени
Залепени сме двамата като хлебни резени.
Илюзиите ни свързват, макар и различни.
Вече не твърдя, че не си приличаме.
Вече не се крия..
