Влюбеният принц

Пак в покойте на мрака,
згушен в плюшено кресло,
теб и времето те чака-принц последен,от твойто потекло.
Замислен гледаш към шахмата,
уж обмисляш следващия ход...
но мислите далеч са от играта
и реят се в нечий друг живот.
И пак за нея мислите ти плачат,
а жаждата за нея те гори!
Зад себеси невидими окови влачиш,
в червено вече погледът ти не пламти.
За нея даваш цялата си вечност...
кръвта и по-сладка е от мед!
О,тази непривична нежност,за принца по-хладка е от лед.

Много добър ритъм и рима
Браво много много красиво.