Красавицата и Вълка (разказ)

-> Един разказ, който е много стар и много странен. Да видим дали ще ви допадне. : )


Имало едно време една красавица, която се влюбила в Звяра. Тя не обръщала внимание на лицето му, виждала само красивата му душа. И въпреки че много мъже от приказната страна били влюбени в нея, тя се омъжила за Звяра. И той станал красив.

Предполагам, че тази приказка ви е добре позната. Но ние не живеем в приказната страна и в нашето модерно общество е трудно Звярът да стане красив. Основната идея обаче е все още валидна – любовта може всичко! И колкото и обременени да са умовете ни с делнични проблеми, все още попадаме на приказки в реалността.
Затова ще ви разкажа една такава приказка. В двайсет и първи век живеела нашата Красавица. Също като момичето от приказката и тя била добра и умна. Живеела щастливо, но усещала някаква липса – тя все още не била намерила Единствената, Голямата Любов.
Красавицата също така била много чаровна и доста мъже я харесвали. Всички обаче знаели колко бил влюбен Прекрасният Принц (но нали сме в двайсет и първи век – най-якото момче в града) в нея и смятали че би било нормално да са заедно. Нашата Красавица не изпитвала нищо към Принца и му го казвала неведнъж. Той обаче бил твърдо решен да се бори за сърцето й.
Въпреки всичко, Красавицата била просто момиче (а това внимание й идвало в повече) и когато за първи път срещнала своята Голяма Любов, всичко било решено. Тя обожавала очите му, боготворяла всяка негова дума и само за седмица от добре познатата ни леко надменна Красавица се превърнала просто във Влюбено Момиче. По цяла нощ Красавицата се тормозела заради всяка негова дума, питала се дали и той изпитва същото и мислела само и единствено за него. Всичките й приятелки не разбирали тази страст, защото Той не бил красив и не показвал никакви чувства към Красавицата – дори понякога се държал грубо с нея. Но никой и не очаквал повече от него, той обикновено се държал така. И се изненадвали, че Красавицата е обикнала точно Вълка.
„ Но те не разбират – мислела си Красавицата. – Защо не могат да разберат, че за Голямата Любов няма граници. Дори и да не е богат и красив, дори и да не е Принц, аз го обичам. Такъв, какъвто е.” И улавяла всеки знак на Вълка с надеждата, че и той я обича. И той наистина й намеквал това, докато един ден не й казал, че я обича и иска да бъде с нея. Но разбира се, нашата приказка се отнася за двайсет и първи век. И Вълкът имал само една цел – да изяде Красавицата. Правел се, че я обича, за да получи каквото искал.
Нашата Красавица обаче вече правела романтични планове и дори някой да й бе казал за целта на Вълка, тя никога не би му повярвала. Нали си спомняте, сега тя била преди всичко Влюбеното Момиче. И с нетърпение чакала момента, в който щели да са по-близки с Вълка.
Не след дълго им се удала възможност да се усамотят у Красавицата. И точно преди Вълкът да я изяде, в апартамента влетял Прекрасният Принц. Той не приличал на себе си – от ревност отслабнал много за няколко седмици. Пред очите му била само Красавицата, която никога нямало да бъде негова. И вече не бил Прекрасен, а Нещастен Принц.
Нещастният Принц влетял в апартамента при Влюбеното Момиче и Вълка. Още преди да разберат какво става, Принцът извадил нож от джоба си и го забил право във сърцето на Вълка. Кръв плиснала по дрехите на Вълка, по леглото – навсякъде. Животът му изтичал бързо. – Защо го направи? – крещяла Красавицата. Сълзи обличали красивите й бузи, а устните й целували изстиващото лице на Вълка. – За бога, аз го обичам! Не бих могла да живея без него!
В ума й имало само една мисъл – да отиде при Вълка и да бъдат заедно през Вечността. Тя бавно издърпала ножа от сърцето му – то вече било спряло - и започнала да го приближава към вените си.
- Не, Красавице, не го прави! – Принцът се опитвал да издърпа ножа от ръцете й. Тя обаче така и не се решавала да направи това, което искала. Нещастният Прекрасен Принц забелязал особен блясък в очите й – нещо в ума й се променило – и усетил затопленото от кръвта острие да се впива във врата му. Последното, което видял, било лицето на Красавицата, изкривено от ярост.
Около десет минути по-късно през входната врата влезли полицаите и видели Красавицата, седнала на пода. Кръвта била навсякъде – по лицето й, на леглото, по пода. Трябвали й няколко месеца в клиника, за да осъзнае какво е станало и да даде показания. Оправдали я за убийството на Принца, защото умът й бил замъглен и била невменяема. След години срещнала Любовта отново и създала семейство, но в паметта й като белег горял споменът за Голямата й Любов.
Не, това не е модерна приказка. Това е просто историята на една Красавица и един Вълк в двайсет и първи век. И, за съжаление, рядко стават чудеса. Но Тя даде всичко от себе си за своята Любов. А вие бихте ли го направили?

Предното беше много добро, докато това в началото почна интересно и леко забавно с аналогиите, но края просто уби разказа ... прекалено бързо се развиха събитията, прекалено рязко се смени стила на изразите ...

Разбира се като човек, който не може да пише мога само да критикувам така, че не го приемай лично и продължавай с писането.

мен ма радва пък

А, аз приемам критика...
Между другото, когато го писах, бях в лошо емоционално състояние и след това не съм внасяла редакции, така че си има недостатъци, да.

Като изключим появяването ни в клин ни в ръкав на 'Печалния принц' другото е добре.

Просто в приказка или в 21 е странно някой да влети в собствения ти дом просто така
Липсва някаква сцена май.

Предполагам, че винаги Провидението и 2-3 клюкари могат да си изиграят ролята.