В залеза на нощта
В сенките на мрака
Издига се луната
С цялото си величие
Прогонва тъмата
Плаши духове
Демони крият се в пъкъла
Уплашени от нейната мощ
Тя, самодива красива
На реката седи
Под плачещата върба
Ридаеща за своята любов
Демони нейния любим уловиха
В схватка жестока
Той, простосмъртен
Живота си даде
За своята божествена любима
Адски създания
Опитаха се да я вземат
Невяста на дявола да я направят
Сълзите й като порой се стичаха
Виковете й вятъра заглушаваха
Но чу я той
И в борба се впусна
За да спаси своята Богиня
Показа се луната
Над букове безброй
Освети кървавото му тяло
И лицето на самодивата мокро от сълзи
Вечери наред
Дни подред
Красивата тя плачеше неукротимо
Облегната на плачещата върба
Нямаща за какво да живее
Тя сля се с нея
И плачещата върба сега
До реката расте
Показваща нейните сълзи безброй
А до нея рози цъфтят
С бодили хиляда
Защитаващи я от беди
