Разбира се, винаги са ни нужни още и още викиниги, за последната (едва ли) битка срещу глобалната посредственост на тоя свят...
Всъщност в албума от 2005та няма нещо, което всеки викинг слушател да не е чувал и преди, често направено по по-добър начин. Цялостно саунда си е типичен – сурова продукция, груби китари, заглушени бийтове и крещящи вокали, докато епичните припеви, тръби, гайди, удари на мечове и шумоленето на вятъра също не са забравени.
Песните ми идват леко претоварващи и монотонни.
Следващия албум не съм го изслушала изцяло, тъй като изпитвам непоносимност към песни по 7 мин.+ , но от това, което чух, не останах кой знае колко впечатлена.