Поема за рози, върби и камъни

На някого

Сладки, мили и гальовни
пламват думи от усти на рози,
думи ясни, думи в прози,
думи за любов на дози.

Небето златно засияло,
докато семето се сяло,
да излезне нещо синьо, бяло,
а до тях червено се развяло.

Денят с прегръдки ги обвил,
нощта с лунна сянка ги завил,
вятъра студа отвел,
топлина към тях повел.

Обгрижила ги майката земя,
пазила ги от старата ламя
и израсли те красиви рози,
за които дълго ще се пише прози.

Извсияват се върби,
помнещи весели и радостни съдби,
Пан ги някога сложил,
но на ръста ограничение не наложил.

Идвал той всяка година,
чупил си пръчка, чупил си две
разлюлавал от планина до паве,
със своята песен и така от пролет до есен.

Чули я в гората сякаш упоени,
създания независимо уморени.
Ходят да слушат унесени,
сякаш в друг свят занесени.

Всичко секва,
песента надалече еква,
от 100 години някъде нечута,
става все по-силна и прочута.

Слънцето бе някога бурно,
изхвърлило два камъка и културно
извинило се за своето държание некадърно
и за дето бе изгорило толкова зърно.

Камъните светят чудотворно
с жълта аура, покорно
лекуват болести неуморно,
край тях е винаги мажорно.

Вдигат от гробове мъртви
независимо на какво са жъртви,
на грешника слагат печат спасен,
вече можеш да идеш в небесния десен.

Намерих ги всичките
на теб да ги дам
и все пак знам,
че с твоята красота немогат
да се мерят и грам.

Браво! Много е ритмично! Харесва ми!

Браво много ми хареса

никак, ама никак не е лошо (:


но "не могат" са две думи и римите ми изглеждат леко насилени, може да пробваш да ги разчупиш малко.
градивна критика малко (:
първо можеш да удължиш малко стиховете.
да броиш срички и да използваш вътрешни рими, така не изглежда сухо и изкуствено. ритъмът може да се постигне по доста начини, поразрови се.