В тази и последващите я теми ще се опитам да ви запозная с тази по мое мнение велика игра и да ви я представя по начин, по който повечето от вас едва ли са я виждали.
Ще започнем от това къде и кога възникват т.нар. предшественици на съвременният шах.
ПроизходПредшествениците на шаха произлизат от Индия по време на империята Гупта, където ранната му форма, в началото на 6 век, е известна като chatura, което се превежда като "четири дивизии": пехота, кавалерия, слонове и колесници, представлявана от парчета, които ще се развият съответно в модерна пешка, кон, офицер и топ. В Сасанидско Персия около 600 година името става Chatrang и правилата са доразвити и играчите започват да използват думата "Shah!" (Персийски за "Царя!"), когато атакуват царя на противника, и "Shah мат!" (Персийски за "царят е завършен"), когато царят е атакуван и не може да избяга от нападения. Тези възгласи продължават да се използват в шахмата и при пътуванията до други земи в последствие.
Играта е взета от мюсюлманския свят след завладяването Персия, с фигури запазващи до голяма степен персийски имена; на арабски "мат" или "Mata" مات означава "умира", "е мъртъв". На арабски език, играта става shatranj. Маврите от Северна Африка приемат "shatranj" като shaterej, което довежда до испанските acedrex, axedrez и ajedrez; на португалски става xadrez, а в гръцкия zatrikion, но в останалата част на Европа, името е заменено от европейската версията на Shah ( "крал"). По този начин, играта започва да се нарича SAH на румънски език, Şah на словенски, Schach на немски език, schaken в холандски, shakki на фински език, szachy на полски, Scacchi на италиански, šahs на латвийски, skak в датски, escacs на каталонски и Echecs на френски език (на стар френски eschecs).
Шахът се разпространява директно от Близкия изток към Русия, където става известен като шахматы (shakhmaty като множествено число).
Играта достига Западна Европа и Русия през най-малко три маршрути, като най-ранният е през 9-ти век. До 1000 година той е бил разпространен в цяла Европа. Въведен е в Иберийския полуостров от маврите през 10 век, като е описана в известен ръкопис от 13-ти век, обхващащ shatranj, табла и зарчета име на Libro De Los Juegos.
Играта се развива интензивно в Европа, в края на 15-ти век, оцелявайки от редица забрани и санкции от страна на християнската църква, и почти придобива формата, която познаваме днес.
Преход към съвременната игра (1450–1850)Около 1200 г., правилата на шатраджа започват да бъдат видоизменяни в Южна Европа и около 1475 г., няколко основни промени оформят играта такава, каквато е позната днес. Тези съвременни правила за основните ходове са възприети в Италия и Испания. Пешките получават правото да напреднат с две полета при първия им ход, докато офицерите и дамите придобиват съвременните си способности. Дамата заменя по-ранната шахматна фигура „везир“ към края на 10 век, и до 15 век става най-силната фигура. Тези нови правила бързо се разпростират из Западна Европа, с изключение на правилата за пат, които са финализирани през ранния 19 век. За да се различава от предците си, тази версия на правилата е понякога посочавана като „западен шахмат“ или „международен шахмат“.
Писмени работи за теорията как да играем шахмат започват да се появяват през 15 век. Най-старата оцеляла печатна шахматна книга Repetición de Amores y Arte de Ajedrez от испанския духовник Луис Рамирес де Лусена е публикувана в Саламанка през 1497 г.
Лусена и по-късни майстори като португалеца Педро Дамиано, италианците Джовани Леонардо Ди Бона, Джулио Чезаре Полерио иДжоакино Греко и испанския свещеник Руи Лопес де Сегура развиват елементите на дебютите и започват да анализират прости ендшпили.
През 18 век центърът на европейския шахматен живот се премества от южноевропейските държави във Франция. Двамата най-важни френски майстори са Франсоа Андре Даникан Филидор, музикант по професия, който открива важността на пешките за шахматната стратегия, и по-късно Луи Шарл де Лабурдоне, който печели известната серия от мачове с ирландския майстор Александър Мак Доналпрез 1834. Центрове на шахматния живот през този период са кафенета в големи европейски градове като кафене „Режанс“ в Париж.
С настъпването на 19 век, шахматната организация се развива бързо. Появяват се много шахматни клубове, шахматни книги и шахматни списания. Провеждат се кореспондентски мачове между градове. Например Лондонския шахматен клуб играе срещу Единбургския шахматен клуб през 1824 г.
Шахматните задачи стават постоянна част от вестниците на 19 век. Бернард Хорвиц, Йозев Клинг и Самуел Лойд композират някои от най-влиятелните задачи. През 1843 г. Тасило фон Хайдебранд Ласа публикува своята и на Паул Рудолф фон Билгер книга Handbuch des Schachspiels („Хандбух“), първият изчерпателен наръчник за шахматна теория.
Следва:
Раждането на спорта (1850–1945)Следвоенен период (1945 и нататък)
