Откъс от поредицата "Мечът на истината" на Тери Гудкайнд

Поредицата "Мечът на истината" е започната през 1994г от Тери Гудкайнд със първата книга "Първото правило на магьосника".Откъса който ще препиша е от книгата "Храмът на ветровете" излязла през 1998г.:
Веднъж решил да влезеш в бой, пронизвай. Всичко друго минава на заден план. Пронизвай. Това е задължението ти, целта ти, затова изпитваш глад. Няма по-важно правило, нищо, което да превъзхожда това. Пронизвай.
— Линиите изобразяват танца. Пронизвай от дълбини те, не защото си объркан. Пронизвай врага колкото се може по-бързо и изненадващо. Пронизвай със сигурна ръка. Пронизвай решително, категорично. Пронизвай в силата му. Промъкни се през пукнатините в защитата му. Пронижи го. Пронижи го до дъно. Не му позволявай да диша. Смажи го. Пронижи го без милост, до дълбините на духа му. Това е равновесието на живота и смъртта. Това е танцът със смъртта. Това е законът, по който живее магьосникът-войн — иначе е мъртъв.
За мен тази книга е велика!!!Направо щях да си изям пръстите от нерви докато я четох! Мисля че любителите на фентъзи книгите трябва да си я имат в личната библиотечка

Това мога да каже, че е любимата ми фентъзи поредица.
Аз лично си я нареждам до Колелото.

В нея има толкова много истини от и за живота, че направо се побърквах докато четях.

Например една от любимите ми книги е 'Вярата на прокуденият', където описанието на главният град на Старият свят си е едно невероятно описание на Социалистическият строй ( по точно болният Социализъм) и са показани неговите несправедливости и недостатъци.

Отделно чистата човешка свобода се издига на пиедестал, буквално и преносно

Тери Гудкайнд - не писател, а магьосник. Не виждам какво повече може да се каже.
Ричард - перфектния образ - невинен, нормален, борещ се със света, не от жажда за власт, а от любов към Калан.Той вярва, че всеки има право на избор.Всеки е свободен и сам трябва да управлява живота си.И се бие за тази кауза - свободата.
Тери Гудкайнд не поставя героите си на пиадестал, не ги извайва перфектни.Точно това ми харесва при него.
Освен това показва светът такъв какъвто е сега, какъвто е бил винаги...е, поне се надявам да не бъде такъв и в бъдеще.Може да прозвучи смешно, но до такава степен съм влюбена в тази история, че дъбоко в себе си вярвам, че това е било някога.
Ако на света има човек като Ричард, искрено се надявам да станем приятели.

Тери Гудкайнд използва думите с такава лекота, че веднъж хванеш ли книгата, не можеш да я оставиш.В същото време, те изпълва с толкова много чувства, че е трудно да се отърсиш.На моменти е дори потресаваща, но все пак става въпрос за жестокия свят.

А описанията са..Ако започна да говоря и за тях, няма да ми стигнат и десет страници.
Заслужава си да се прочете цялата поредица, дори само за описанията му на една простичка смърт.На един поглед...А когато опре до любовта, става страшно !

Хора, взимайте "Първото правило на магьосника" от някоя библиотека и четете !! Сигурна съм, че няма да съжалявате.

Мен майка ми ме запали и когато почнах да чета забравих всичко... четях вместо да уча, четях в училище , четях в кенефа (ебавам се) даже четях вместо да си цъкам WoW напълно изкуках от реалността, която извира от книгите и от любовта на Ричард към Калан... Дори баба ми дето навремето е била комунист се беше зарибила и ми каза че ще науча много за живота от тази книга обаче спрях да чета към края на "Душата на огъня" Част 1 щото съм 7ми клас и не мога да се разсейвам с толкова погълваща книга.... даже в даскало ме направиха нешо като помощник библиотекар щото четях най-много за съжаление... :

fonix написа:

People are stupid. People can be made to believe any lie, either because they want to believe it's true, or because they are afraid it's true.

доколкото разбирам тва е Първото правило на магиосника. Между другото смятам като прочета поредицата да сваля книгите на английски и да ги прочета След като ги прочета ще се хвана с Колелото на Времето и Децата на Хурин и още мн фентъзи преди да си отида от тоя свят

Това е сууупер прекрасната книга...
Толкова истинска и красива и ... великолепна е просто ...

Yen написа:

Тери Гудкайнд - не писател, а магьосник. Не виждам какво повече може да се каже.

Yen написа:

Може да прозвучи смешно, но до такава степен съм влюбена в тази история, че дъбоко в себе си вярвам, че това е било някога.

не звучи никак смешно - може да се каже,че аз наистина вярвам че това някога е било..

Толкова я хвалят тази книга, че ще взема да я прочета.

Препрочитам я за не-знам-си-кой път иии отново ме държи в напрежение, отново ме научава на още и още... и ме изумява отново. Обичам я тази книга!

И аз се вселих в книгата ... Направо всичко около мен изчезна ... И някой хора ме питат : Добре де като си 8ми клас защо четеш толкова ? И моята реакция е : О.о :Д

Та както и да е ... любимия ми откъс е :

" Трябва да гледаш всичко около теб. Нищо не остава отделено.". Както и "-Не искам да умрете млади и красиви, а стари и беззъби! - Но ние точно това искаме : да умрем млади за Господаря Рал!"

Това просто е най-великото нещо на света (книгата).

Amrod Cuthalion написа:

Както и "-Не искам да умрете млади и красиви, а стари и беззъби! - Но ние точно това искаме : да умрем млади за Господаря Рал!"

Тва "стари и беззъби" е просто култово

Amrod Cuthalion написа:

Това просто е най-великото нещо на света (книгата).

Четох първи том наскоро. Страхотен писател, но не знае къде да спре. И на места прекалява.

Гледате ли и сериалчето "Legend of the seeker" на базата на тази книга? Вманиачих сеее по двата сезона! Ама третии... няма...

Ross написа:

Гледате ли и сериалчето "Legend of the seeker" на базата на тази книга? Вманиачих сеее по двата сезона! Ама третии... няма...

2011 пролетта някъде се психясах една вечер, че има мишка в общежитието, и цяла нощ гледах Seeker-а, щото не можах да заспя (мразя мишки в стаята ми, много). Хареса ми, историята горе-долу биваше, Брус Спенс е просто върхът (умрях от смях), ако не бях чела книгите щеше много повече да ми хареса, ама какво да се прави сега... човек не може всичко да има

Иначе, гледам си горе мнението от блокирания акаунт, все още мисля, че Гудкайнд не знае кога да спре с описанията на някои работи, но пък такъв е и Мартин, и си мислех наскоро, че това внася по-скоро някаква доза реализъм в един измислен средновековно базиран свят (а пък както и да го погледнем, Средновековието си е било мизерия и насилие отвсякъде).

А поредицата носи адски силни идеи, както Пуфето казва по-горе, особено във Faith of the Fallen (и на мен ми е любима), за свободата на индивида, за "егоизма", за измамата и доверието (я си спомнете Дженсън Рал)... Важно ми беше да мисля върху тези идеи, върху Ричард, уверен в правотата си, как не иска да се доказва пред хората, защото те трябва да се докажат достойни за усилията му. Изобщо... супер силно.

The Law of Nines би било интересно за фенове на поредицата, има връзка с основната история, но по-далечна, на мен адски много ми хареса, макар че на моменти е супер супер супер психираща

The Omen Machine беше добра, макар и още по-психираща, най-малкото 95% от главните герои са на едно място и се получават супер яки диалози На шести август излиза следващата, тъй че.. brace yourselves