Фак, наистина не знам откъде да започна с тази банда и какво да кажа.Кръстили са се на Капитан Ахав, капитан на кораба Пекуод, търсещ и дирещ Моби Дик, по точно Ахав го дири, за да си отмъсти и така обрича екипажа на гибел.Следователно и 1вият им албум е посветен на книгата. Така...сега по-подробно за тях.Те са от Германия свирят funeral doom/death метал(за което ще говоря после).Имат вече 2 албума (2 сингъла и 1 демо), като последният им албум излезе през лятото.Освен за книгата за белият кит пеят главно за океана, но с едно адски, адски меланхолично и мрачно чувство.Аз попринцип имам няква лека хидрофобиа и тези момчета още повече ми засилват това чувство.Добре, сега малко суха инфорация:
Daniel Droste - Vocals, Guitar, Keyboards Chris R. Hector - Guitar Stephan Wandernoth - Bass Corny Althammer - Drums
Албуми: The Call of the Wretched Sea - 2006 The Divinity of Oceans - 2009
Сингли: The Stream - 2004 The Oath - 2007
Демота: The Oath - 2005
1вата им песен, която чух беше 1вата(Yet Another Raft of the Medusa (Pollard's Weakness)) от новия албум. Това нещо ме смаза и премаза психически, през цялото време гледах картинката на албума, слушах и се чудях какво става.Нещо униклано. Музиката им както сте се досетили е бавна, много бавна от към темпо.Бавни ниско-настроени китари ни много дълбоки гутурални вокали, всичко това сеещо печал и мъгла.В много песните има и клавири(усилващи меланхолията до максимум на пределите), тук-таме акустична китара и често се чуват чисти вокали, понякога в хорове.
Малко за албумите:
1вият - The Call of the Wretched Sea е посветен на великата книга "Моби Дик".В албума се разкава за капитана, за кита, за екипажа и това на което са обречени.
Песните: 1.Below the Sun - 11:45 2.The Pacific - 10:07 3.Old Thunder - 09:54 4.Of the Monstrous Pictures of Whales - 01:52 5.The Sermon - 12:36 6.The Hunt - 11:13 7.Ahab's Oath - 10:11
Обложка:
--------------------
2рият албум - The Divinity of Oceans пък разказва една друга история, вдъхновила автора на "Моби Дик" да напише самата книга.Ще си позволя да цитирам част едно ревю, защото не мога да опиша това нещо:
"1816 г. Западното крайбрежие на Африка. Датата е 2 юли. Близо до Сенегал френската фрегата "Meduse" е връхлетяна от буря. Корабокрушението - най-страшният кошмар на моряка, е реалност. Корабът засяда близо до брега със 150 пътници и екипаж. За да не потънат, те направили сал. Качили се на него в опит да се приближат до брега. И се озовали пред портите на Ада. Нова буря завлякла сала навътре в океана. От 5 до 17 юли 1816 година боговете отвърнали лицата си от него. Под горещото африканско слънце, без храна и вода - 13 безкрайни дни и нощи Страхът и Ужасът сковавали душите им и ги предизвиквали към немислимото. От 150, оцелели 15 обезумели, изтощени същества. Кръв, борба, смърт, отчаяние, канибализъм. 13 дни - Лудост. 1818-1819 година. Френският художник Теодор Жерико рисува може би най-известната си картина "Салът на Медуза" (Le Radeau de la Meduse). За да пресъздаде до най-малкия детайл 13-те дни на безумие, той прави множество скици и етюди, глинени макети на човешки фигури. Така трагедията, надеждата за спасение, молитвите, драматизмът, владял оцелелите и изоставените, вече имат лице. 2009 година. Посланието, които тези думи носят, се превръща в звук. Картината на Теодор Жерико "Салът на Медуза" става корица на втория дългосвирещ албум на немските фюнеръл думаджии Ahab "The Divinity of Oceans". 7 композиции пресъздаващи призрака на сала, носещ се по безбрежната океанска шир, разлагащите се, все още живи тела, безнадеждността, чувствата на обреченост и мъка, изтъняващата вяра в спасението и Спасителя. Седем дуум бисера, изковани от солената вода, безмилостното слънце, животинските инстинкти, загубата на Човека. Действителност, чувства и състояния, погребали хиляди.
Смрадта от отворените рани и подутите тела, металния вкус на кръвта, обезумелите Човеци, преглъщащи собствената си урина, Смъртта, която се оглежда в безжизнените зеници, се стоварват безмилостно върху съзнанието. В гънките му своя отпечатък ще оставят картини на оглозгани кости, отвращението и гладът, пиршеството с месата на умрелите, нестабилното парче дърво, превърнало се в последен пристан за мнозина, водните гробове без надгробни камъни, изгубеното и неприето изкупление. Всички онези чувства, които правят от Човека ненужна купчина душевна леш. И в един момент тоновете вода се усещат физически. Миризмата на разложението се набива в ноздрите. Очите са заслепени от слънцето. Погледът се отвръща от безмълвните лица на удавниците и посинелите тела. Хоризонтът носи страх. Страхът от неизвестното се превръща в примирение пред Божествеността на Океаните. Това са постигнали с музиката си четиримата от Ahab. Еманация на отчаянието, тъгата и депресията."
Песните: 1.Yet Another Raft of the Medusa (Pollard's Weakness) - 12:40 2.The Divinity of Oceans - 11:03 3.O Father Sea - 07:07 4.Redemption Lost - 10:25 5.Tombstone Carousal - 07:27 6.Gnawing Bones (Coffin's Lot) - 10:48 7.Nickerson's Theme - 08:06
Обложка:
-------------------
А сега ви предлагам да усетите това, което аз усетих, когато ги чух за 1ви път
Песента е от 1вият, нещо от което ме побиват тръпки:
Тъмно, дълбоко и атмосферично:
Песента с главно "П" - Yet Another Raft Of The Medusa (Pollard's Weakness) ЧАСТ 1:
"O FATHER SEA":
"The Divinity Of Oceans" Част 1
Надявам се да ви харесат !
Adept Rockplacer
Age : 30 Брой мнения : 1904 Location : Чирпан Интереси : Deathcore/Core/Scream Рейтинг : 3 Registration date : 10.11.2009
Е, дуум група, не можеш да очакваш плетеница от сола. И аз ги харесах, много стабилна група. И браво за темата, чудесно направена, некопирана, с изразено лично мнение в нея
Sponsored content
Заглавие: Re: Ahab (FUNERAL DOOM/DEATH) - Големият филм