Детство мое,реално и вълшебно ...

Липсва ли ви детството ?? Но не сегашното модерно,а старото,при което се викахме от врата на врата,а не по тепефона ; при което по цял ден се играеше на криеница,на народна топка и подобни игри ; при което слушахме музика на касетофони,и си презаписвахме касетки,или си записвахме песните от радиото.
Когато по телевизията даваха Спасители на плажа, Войната на зверовете, оригиналните Костенурки нинджа, Чип и Дейл, АЛФ , Гръм в рая.
Когато играехме на Нинтендо и Терминатор,а Сега мега драйв беше модерна игра.
Когато бяха оригиналните епизоди на Spiderman, Superman, Batman, Ironman, Fantastic four и т.н.
Когато си играхте с Тамагочи и сте яли 5 метрова дъвка.

Споделете вашите спомени от това детство,в което технологиите нямаха място. Как сте се забавлявали, как сте си губили времето ?? Какви лъжи сте използвали,за да се измъкнете от родителите си и да поиграете още малко навън ??

Много се радвах на всички неща,които изброи.
По цял ден играех навън.С брат ми се биехме за Нинтендото и даже играхме Танк заедно Имала съм около 10 Тамагочита Гледах много яки анимации..старите класики на Дисни И Войната на зверовете го обожавах
Но всичко се променя

то има и много други неща,които не съм изброил. изброявайте вие какво най-много ви е харесвало и как сте си губили времето

Човече, мобилни телефони нямаше! На майка ми й подариха първия някъде '99 или 2000 и като го хванеше човек, ръката му се откъсваше! И тя не говореше по него почти..
Тогава излизахме навън на играем на люлките с Йоана. Тичахме от площадка на площадка. Купувахме си сладолед от цеха в Трошево, отивахме на баскетболното игрище и си изяждахме сладоледа качени на някой кош. А в 4 и половина задължително бяхме у нас за да гледаме Beast Wars. Ходехме в тях да играем с котката. Ходехме в Поля да лежим на килима и да слушаме Филип Киркоров А майка й ни готвеше пелмени, пирожки, борщ и всякакви руски вкуснотии <33 Играехме на "котешка люлка" по улиците. Ходехме супер често на плаж, но и тогава плажът беше друг.. беше по-спокоен, нямаше ги тия скапани чалготеки, барачки, кръчми, хората бяха по-малко и нямаше нужда да платиш 5лв за да си метнеш хавлията на Централен или Офицерски. Ходехме и в Аспарухово на рибарското селище и ядяхме прясна цаца, возехме се на лодката.... Четяхме книги. Да, не се смейте. Наистина се събирахме с тая цел, да четем книги. Играехме с другите деца от квартала понякога, но най-често си бяхме ние четирите... Имахме свои игри. Рисувахме с тебешири. Ритахме топка XD Супер често се събирахме у някой, който беше сам в къщи, за да си правим супа или таратор и да я изядем пред телевизора. Играехме на ластик, скачахме на въже....
Липсва ми. Тогава не се ядосвах за простотии и нямах толкова грижи на главата.

е това последното мнение най-много оправда очакванията ми за коментари по темата. всички опростени неща,които се случваха в живота ни,и които ако сега се опитаме да ги повторим няма да можем,за жалост. за жалост и следващите поколения лапета няма да усетят тази магия

Странотна тема !
Аз като малък всеки ден излизахме от 9 сутринта приятелите и си правихме база в някой по голям храст, сложим му пръчки, камъни като стоплчета и седяхме там целия ден, играехме на криеница, народна, въже, и какви ли не игрички. Повечето време се филмирахме като играхме на Пауър Рейнджърс и се биехме с пръчки и какви ли не работи. До нашата база имасхе едно голямо дърво което ни беше другата база по точно "наблюдателница" и се разделяхме на отбори и се атакувахме много ми липсва детството, като се сетя за хубавите моменти се натъжавам адски много.

Помня че с приятелите от 10 сутринта до 3 часа бяхме навън след това се прибирахме да обядваме и да гледаме fox kids и след това пак навън до 10 вечерта пак навън, играехме на криеница,гоненица,замразяваничка.. беше забавно.. липсва ми.

deathrose написа:

всички опростени неща,които се случваха в живота ни,и които ако сега се опитаме да ги повторим няма да можем,за жалост. за жалост и следващите поколения лапета няма да усетят тази магия

Абсолютно си прав, човек. Помня как си мечтаехме да завършим училище, описвахме си как ще изглеждаме по баловете, какво ще правим след това. Някакво.. супер бързо искахме да пораснем и да завършим и да станем големи.. Сега това е пред мен, а аз искам пак на баскетболното игрище, със сладоледа и после пелмени за обяд.
От '96 -'97 нататък тези неща не ги помнят... И сестра ми няма да изживее същото - на четири години вече е като някоя баба телеманиачка, дето по цял ден гледа сериали. В нейния случай детски филмчета... супер малоумни. Като стане на 7-8 години сигурно ще програмира вече. Аз тогава пусках хвърчила

Страшна темичка.Поздравления.Моето детство не бих го заменила за нищо на света и ,ако можех бих го преживяла отново.Страшно много ми липсват игрите на улицата,оързалянето през зимата,къпането в реката и всички дребни и,според днешните деца,безсмислени неща.Сегашните деца могат само да мечтаят за такова детство,каквото сме имали ние.

всичко,което сме правили преди е било безмислено. тогава обаче това ни беше живота,да се правим на супер-герои и след това доволно да седнем някъде да си починем малко,след като за пореден път сме спасили света . това си беше рай

Да,определено беше рай.

Много ми липсват годините когато бях лапе , а ако имах възможност , бих ги върнал !Липсват ми паданията от колелото , от катерушката , забава в пясъчника ... оле , връщам се към спомените ми и си спомням , какво невинно и малко дете съм бил

Мисля че на всеки му липсва детството..
тези приятни и весели години,игрите до късно навън,съвсем детските занимания..

sunshine написа:

Страшна темичка.Поздравления.Моето детство не бих го заменила за нищо на света и ,ако можех бих го преживяла отново.Страшно много ми липсват игрите на улицата,оързалянето през зимата,къпането в реката и всички дребни и,според днешните деца,безсмислени неща.Сегашните деца могат само да мечтаят за такова детство,каквото сме имали ние.

дъ сейм хиър.. детството ни беше велико <33

Адските годинки изживях бих дал всичко да се върна!Сега няма разнообразие всичко е едноподобно и безинтересно или прекалено сложно и ограничено, помня когато нямаше неща от сорта на компютри 500(инч) телевизори и прочие...Беше прекрасно! (:

беше адски яко,помня че като исках да остана ощте малко врътвах часовника назада и казвах че часовникат ми е развален и ми е изостанал

Много ми липсва детството.Когато тичахме по цял ден и си викахме през терасите за да излизнем навън... Когато правихме зсякакви опити да полетим..котато с правихми къщи от сняг или се пързаляхме...когато играхми Покемони и карти Ю-ГиО...иии когато се кефихме на рядките покемони и на простите неща в живота

MaDe In HeLL написа:

беше адски яко,помня че като исках да остана ощте малко врътвах часовника назада и казвах че часовникат ми е развален и ми е изостанал

Ахахахаха дежурният номер Иначе детските ми години (не че сега съм много пораснала) бяха сууупер весели. Хах това с викането под терасите беше много яко....хахахах а сега не можем да излезем с някого без да сме се чули по телефона 1000000 пъти. Постоянно карахме колело и ролери ,катерехме се по дърветата като катерици, строяхме къщички на тях и задължително гледахме "Fox Kids". Ееехх весело беше .......

И на мен ми липсват годинките, в които си ходихме на гости с приятелите, за да си играем игри. И почти всеки ден се събирахме на двора цялата махала и играехме всевъзможни игри, от криеници и гоненки до рисуване по дворовете и създаване на измислени игри.
Имахме едно момче, което имаше доста лудо въображение и ни правеше на място ролеви игри, като гейм мастър от типа на вървиш по пътя и пред теб има две врати, коя ще отвориш? Отваряш лявата, там те чака чудовище, ще го приближиш ли мирно, или ще си извадиш меча? И т.н. и беше супер забавно

Никога няма да забравя как съм се криел по коли, под коли, по козирки и входове и всевъзможни места в игрите на криеница.
А по какви места съм се катерил.... оле мале....


Това което не ми харесва сега, е прекалено голямото влияние на мобилните комуникации. И по-точно факта че изместват до не малка степен личният контакт. Всеки се чувства защитен заради факта, че не се изправя лице в лице с другите, но и в същото време остава сам. Факт е че нищо не може да замени директната комуникация между хората, и най-хубавите изживявания си остават тези в които сме се събирали някъде и сме правили лудории и не ни е било грижа за последствията. И лично аз се надявм да успея някой ден да не позволя на децата си да се затворят в пространството на високите технологии и мобилните комуникации, и да се забавляват по детски.


Което ми напомня, за всички които харесват да играят видео игри, препоръчвам ви и сега, да си взимате ако имате възможност гейм конзоли от типа на плейстейшън и други вместо компютри. Най-малкото като повод да си ходите на гости с приятелчетата да поцъкате заедно, защото играта през интернет не може да замести изживяването да сте един до друг и да правите нещо заедно.

Детството е една много яка и незабравима част от живота.Игри,забавления,красиви спомени Не бързам да пораствам

Детство..... тази дума вече ми се размива...
Ако някой ми каже до кога точно е - евала му правя!

И все пак.. липсва ми.. погато бях малка всичко беше толковапо... ясно и невинно... Може нищо да не знаеш за толкова много неща, но пък и единственото, което те занимава са игри и приключения.
Много ще ми липсват някои страни на т. нар. Детство (въпреки, че и днес имам проблясъци на инфантилност, така че то не е съвсем отминало. По скоро се е видоизменило). Анимациите, излизанията пред блока... как се боричкахме в тревата, копаехме тунели в снега (има едни храсти, в които вятърът навява сняг и ги затрупва), гонениците, криениците, всичките улични животни, за които се "грижехме"...
Помня и част от измислените ни игри, които играехме. И как няма, като 90% от включващите гонене и отбори момичета vs момчета се играеха заради мен. О.о Или бях единственото момиче, което бяга достатъчно бързо, или останалите от малки се оставяха на момчетата да ги хванат.

Помня и по-късното си детсво (така наричам периода 5-7клас... За мен лично си бях още дете), което мина малко нестандартно, но като се замисля.. не съжалявам...
Взеха ни деца в МГ-то и се опитаха да ни накарат да пораснем... получиха се доста интересни неща, някои от които ще ми липсват даже повече и от игрите

Ами да, липсва ми, спомням си как се събирахме и всеки имаше нещо, което да те заинтригува; играехме си с куклите, играехме на Стражари и апаши, на криеница, федербал, на народна, на въже, на ластик, на дама и т.н.; липсва ми детството, да... ПРЕКРАСНА ТЕМА


Запетайките не ядат подрастващи!!!
~Kaamos

Излизах в 8 сутринта да играя,връщах се за 30 мин. да обядвам и пак излизах.Тогава нямаше много компютри и всичка бяха навън, а не вкъщи и да играят тъпи игри.После започна даскало и сега нямам почти никакво време за излизане.