Връзките от разстояние

Ако е истинска любов разстоянието е просто фактор, който не бива да пречи!

Разстоянието като пречка или катализатор за една връзка ?

Въпрос, който ме измъчва от известно време насам поради липсвата на еднозначен и общовалиден отговор. Да, разбира се, когато си влюбен ти искаш да бъдеш до любимия, да усещаш неговото присъствие и неговите ласки. И това е като един магически сън, в който всеки от нас е попадъл и никой от нас не желае да свърши. И в този сън за нас е важно просто да сме с нашият едничък и единствен възлюбен, онзи който осмисля самото ни съществуване...

Разстоянието е това, което пречи на това наше едничко желание да се осъществи напълно. Разстоянието е това, което не ни дава възможност да изживеем този толкова прекрасен блян.

И все пак дали не получаваме и нещо в замяна ? Дали препятствието, на което се подлагаме не ни прави по-силни ?

Всяко нещо, което успеем да преодолеем ни прави по-силни, а тези, чието преодоляване се е оказало непосилно, явно не им е дошло времето да бъдат преодолени. Поглеждайки го от контекста на една връзка можем да предположим, че ако една връзка издържи на разстоянието и дори на времето прекарано далеч един от друг то тя би станала наистина силна и устойчива. Или просто тя би имала истински смисъл. Връзка, която не може да издържи на препятствията рано или късно ще се разпадне, докато тази калена в трудностите е вечна.

Що се отнася до доверието - разстоянието не е фактор. Дали човек ще е на километър или хиляда той може с еднакъв успех да не ви бъде верен. Разстоянието и това, че не сте един до друг само тестват до колко съответният човек ви заслужава.

Връзката е също така упование в партньора в тежките моменти, но с правилният човек дори от хиляди километри може да усещате подкрепа, която да липсва от човека стоящ буквално до вас.

Въпреки съвременните технологии улесняващи връзките от разстояние, много малко от тях просъществуват, просто защото ние хората сме слаби и лесно се изкушаваме. Много по-лесно е да се отдадем на изкушението отколкото да се борим с него, но в крайна сметка ако не сме готови да се борим в името на човека, когото обичаме значи, че просто не го обичаме истински. Истинската любов се състои в това да поставим някого над самият нас и вземайки решение да мислим как то би се отразило на него, а не на нас самите. Истинската любов се показва най-ясно, когато преодолеем вроденият ни човешки егоизъм.

Ако наистина обичаш някого ти си готов да продолееш всяко камъче, всеки хълм, всяка планина помежду ви и в крайна сметка да бъдете заедно. Ако разстоянието е прекалено голяма пречка, то връзката ви никога не е била истинска.

Единствената пречка е това,че си далече от половинката си.Е,понякога нещата не се получават,ако няма доверие....ама то тва по принцип си е пречка.Иначе са напълно възможни.

Тъй като и аз съм имам половинка от далече, това изобщо да не притеснява никой ... щом се обичат хората нито разтоянието, нито времето е способно на каквото и да е ... любовта кара хората на много неща, който не биха направили !

Простотии. Въпреки многото връзки от разстояние из форума, аз мога да споря. Не признавам връзки от разстояние на хора под 18, които не са завършили даскало. Ако тези, които имат връзка имат и 18 и т.н. биха могли да се справят с разстоянието. Най-малкото няма родители да ги спрат да се виждат по-често и да пътуват ии разбира се има вариант даже да се мисли и да живеят заедно. ;р Но на такива връзки на несериозни младоци...ГЛУПОСТИ. Разстояние или не, на тази възраст и без това сме си несериозни и такава връзка не мисля, че може да съществува или поне не дълго. ;р


Нещо се дразня като слушам приказки за истинска любов. Бога ми, има разлика между влюбване и любов, защо често ДАЖЕ се използва една дума за две толкова различни неща! ;р

Ане написа:

Но на такива връзки на несериозни младоци...ГЛУПОСТИ. Разстояние или не, на тази възраст и без това сме си несериозни и такава връзка не мисля, че може да съществува или поне не дълго. ;р

В общият случай е точно така да. Рядко тинейджърите могат да осъзнаят какво значи сериозна връзка. И все пак дали го осъзнават или не няма голямо касателство към връзката от разстояние. Това е просто връзка подложена на по-сериозно изпитание и няма значение дали си на 14 или 24 или 34. Изцяло зависи до колко си отдаден на другия и до колко си готов да пожертваш в името на връзката ви.

Повечкото години често пъти означават и по-голяма сериозност и отдаденост във връзката, но далеч не ги гарантират.

Просто ако смятате да градите връзка от разстояние имайте в предвид, че не е лесно и това ще тества всеки аспект от взаимоотношенията ви. Единственото, което евентуално ще получите в замяна за това ще бъде по-здравата връзка помежду ви ако издържите до момента, в който най-сетне ще бъдете заедно.

DRAGON написа:

Ако наистина обичаш някого ти си готов да продолееш всяко камъче, всеки хълм, всяка планина помежду ви и в крайна сметка да бъдете заедно. Ако разстоянието е прекалено голяма пречка, то връзката ви никога не е била истинска.

Ако трябва да давам обща оценка, то ще се съглася с нещата, които Дидо каза, и особено с цитираното. Личен опит, любимият е в столицата, засега проблеми нямаме. Но всяка подобна ситуация е специфична и би следвало да се разглежда отделно, защото всеки човек е различен. Някои се справят, други не издържат.

Абсурд ...

ами лично според мен същестуват връзки от разстояние,една от най-добрите ми приятелки е с гаджето си вече повече от половин година,а разстоянието между тях си е доста голямо,така че стига наистина да се обичат хората, всичко е възможно ;]

Позволете ми да си поспоря с някои от вас

Така както дидо каза, че една връзка от разстояние ви подлага на изпитания. В същото време ви подлага и на много улеснения.
Например, факта че знаете, че с любимият си можете да се видите в точно определен ден отменя необходимостта от това да го смествате в натовареният си график всеки ден и ви дава по-спокойно да си оставяте време и за други дейности ако желаете.
Освен това, голяма част от хората, които са заедно всеки ден, в един момент започват да нямат толкова много неща които да си кажат, защото всеки вече знае почти всичко за другият и в тези моменти най-вече си проличават общите интереси с този човек, ако нямате достатъчно общи интереси започвате да си говорите по-малко и по-малко и евентуално връзката се разпада. Разстоянието помага на този период на разпад да бъде доста по-разтеглен във времето.

От друга страна пък въпросният момент на липса на общи интереси, започвам да си мисля че е просто момента в който всеки трябва да осъзнае че нямат общо бъдеще занапред, но още не съм напълно убеден в тази теория.

Още нещо, което също незнам дали е минус или плюс. Връзка от разстояние позволява да не виждаш голяма част от лошите и дразнещите черти на другият, тъй като той не е пред теб да ти правят впечатление. А все пак сериозната връзка предполага създаването на семейство в даден момент с този човек и това включва съвместният ви живот и справянето със всички малки и дразнещи подробности от вашето ежедневие. В този смисъл връзка от разстояние се поддържа много по-лесно. Но пък и оценката и за реално съвместно бъдеще с този човек е доста по-трудна.

В този ред на мисли, смятам че е много удачно да се прави разлика между връзки започнали на разстояние, и връзки които са били на близо и поради стечение на обстоятелствата са преминали на разстояние. Като второто (случая на Плами) е по-рядко и наистина е повече като изпитание. Докато първото е по-скоро улеснение и всъщност много по-трудно може да премине в реална връзка или да се нарече сериозна връзка.

П.П. Както обикновено мнението ми е разбъркано като мислите ми, и дано някой все пак да е разбрал какво искам да кажа.... защото даже и на мен ми е трудно

Много трудно, но има ли ги истинската любов и доверието, не може да няма такава връзка..

Владо...
Ако тези "лошите и дразнещите черти на другият" ги забелязваш, но ги игнорираш не ми звучи много добре. Ако ги забелязвате и ги изглаждате е друго.

Та, връзките като моята. Запознали сте се, харесали сте се, па сте се взели и после след няколко месеца той е отпрашил на 400 км. от теб. Има го опознаването, (познавам двойки, който са се омъжили след по-малко време отколкото ние сме заедно), има го изграждането на основите на доверие, разбиране and so on. И като знаят, че е за малко раздялата е лесно.

Владо написа:

Например, факта че знаете, че с любимият си можете да се видите в точно определен ден отменя необходимостта от това да го смествате в натовареният си график всеки ден и ви дава по-спокойно да си оставяте време и за други дейности ако желаете.
Освен това, голяма част от хората, които са заедно всеки ден, в един момент започват да нямат толкова много неща които да си кажат, защото всеки вече знае почти всичко за другият и в тези моменти най-вече си проличават общите интереси с този човек, ако нямате достатъчно общи интереси започвате да си говорите по-малко и по-малко и евентуално връзката се разпада. Разстоянието помага на този период на разпад да бъде доста по-разтеглен във времето.

"Днес в 20:00 съм зает, но ако искаш във вторник от 21:00 мога да вмъкна секса с теб преди мача ми в 21:30." Омръзване, отлагане на края след като знаеш, осъзнаваш, че той наближава....За какво ти е разтягане на този период? Да използваш разстоянието като оправдание. Смешно е...

Cheshire Cat написа:

Такава връзка има бъдеще само ако в бъдеще има шанс двойката влюбени да бъдат за постоянно по-близо един от друг...но разбира се-нужна е истинска любов,търпение и сила.

Първо няма такова чудо като "постоянно" в живота. Днес може да си най-богатият човек на света, а утре да си гол и бос. Затова хората, които живеят "за мига" са много по-щастливи от тези, които вечно планират бъдещето си. Същото е във връзките. Вземайте с пълни шепи докато можете от всичко - любов, приятелство, радост...

А шанс един ден "разделените влюбени" да бъдат физически заедно има стига те самите са го искат и да полагат усилия това да стане. Знам, че повечето са израстнали в един град, живеят с родителите си и концепцията за преместване дори не се доближава до съзнанието им, но в момента, когато напуснете "гнездото" вие вече ще бъдете свободни да се насочите в желаната от вас посока. Понякога единственото, което е необходимо е малко търпение за да се получат нещата...

Според мен това е глупаво и невъзможно(нищо0 че и аз бях до скоро на обратното мнение) Повечето връзки не издърват дълго време дори ид а са от един град камоли ако ги делят 200-300 километра. От личен опит го знам че е супер мъчително.

Хмм според мен много трудно може да съществува такова нещо,но все пак може!

Мене не ми допада. Абе я! Къде остана визуалния контакт, когато в очите на човека виждаш какво ти говори докато мълчи? Извинете, но не искам да си общувам с буквички, някой да се консултира с друг какво да ми пише, да чакам по 3 минути да се измсили нещо оригинално и в мига на "дългоочаквана среща" срещу мен да застане празен поглед, чийто притежател ще ме обрече на неловко мълчание.
Сега не изключвам и варината някой да е бил с някой, но този някой да е заминал, в такива случаи не можеш да понесеш загубата, решаватее, че и от разстояние ще сте заедно, но просто всичко изстудява. Твоят човек попада в нова среда, тя го променя, става различен ииии край на допирините ви точки, съответно край на компромисната връзка от разстояние.
По-добре без връзка, ако ще ми е на 2 часа източно от Гринуич...

Лили. написа:

Всичко си е до човека

Лили е права, всичко зависи от човека

Пет връзки от разстояние..
Вярвам в любовта, повече от всичко друго, но любов между тинейджъри, непрекъснато деградиращи в някое кафене е просто невъзможна. Смешно е. Да не говорим, че по този начин ограничаваш "половинката си" да води нормален тийн живот. Ми нали като не си до тва момче/момиче повече от 3 месеца то ще закопнее за малко нежност и ласки бе! И ще ги потърси при някой друг! Защото не е любов това, да те мързи веднъж на две седмици да си хванеш влака и да отидеш при "любимия"! А цаката да живеете на не знам си колкото там километра един от друг и да си пишете в скайп и да се чувате по телефона от време на време - е тъпа!!! Кое му е "връзката" на тва?! ;д
Как може "половинката" ти да те разбере що за стока си след като те е видял два пъти през живота си?! ;д Това е поредната лъжа, поредната манипулация. Още един начин да съсипеш нечий живот (в случая на "любимия"). Понеже хората като водят безгрижен тийн живот и по цял ден си развяват задника наляво надясно, се чудят единствено "Ах, каква ли драма да си измисля сегааа?..".
Моля ви се! Бога ми, пожали ме!
В крайна сметка ако обичаш някой трябва да му оставиш всичката свобода на света. И във всеки един миг трябва да си готов да го пуснеш да си отиде от теб.
Точка!

Е*ати, в какъв свят живеем...
;д

Gunslinger^^ написа:

ами лично според мен същестуват връзки от разстояние,една от най-добрите ми приятелки е с гаджето си вече повече от половин година,а разстоянието между тях си е доста голямо,така че стига наистина да се обичат хората, всичко е възможно ;]

lol тва съм аз "гаджето на една от най-добрите приятелки"

таааа около 250 километра са, иии честно да ви кажа има моменти в които не издържам и виждам че и на нея и е трудно.. в смисъл имаме си пълно доверие (поне аз а и тя така казва) няма начин да не се притесняваме като излизаме някъде примерно в компании, аз винаги и казвам че доверие на нея имам ама на другите нямам.. и така при нас доверието не е проблем толкова колкото мисълта че се виждаме на 2 месеца веднъж и е гадно да четеш в скайп прозореца "обичам те" и да не можеш да погледнеш човека в очите и да му го кажеш и да го/я целунеш ... кооофти работа си е но ако има желание има и начин да просъществува една връзка пък била тя и от растояние...

П.П Дени като го прочетеш да знаеш че те обичам !

едит: Забравих да ви кажа на тия млади госпожици и господа дето говорят така негативно, че още нищо не са видели от живота за да казват че не може да има еди каква си връзка и в тоя ред на мисли искам да кажа също че този човек с ника Драгон не знам от личен опит ли говори ама много правилно изказва нещата и би било хубаво ако гореспоменатите млади негативно настроени госпожици и господа прочетат и се замислят над това кво им казва тоя човек няма да сбъркат...