Последна надежда

Улиците бяха празни. Камбаната ехтеше с последен дъх,а хорът оплакваше мъртвите. Мирис на опожарено се носеше из града.
Морис лежеше в един ъгъл,завит със скъсано одеало. Черното му измъчено лице,разкриваше ситни бръчки и умора. Ръцете му пазеха комат хляб. " Знаех си,че скоро ще му дойде края" -промърмори той с пресъхнала и окървавена уста. Отхапа един залък. Бореше се с жаждата. Не след дълго тялото му остана вкаменено. Роден в бедност, Морис умря сам, без дори да почувства ситост. Жена му бе заклана, а децата му-изгорени на клада. Дали гибелта не го избави сега от борбата със свирепата съдба? Сега, само гладни кучета разкъсваха тялото на клетника, а в сърцата ни остава надеждата, че духът му е омилостивен от Бог!

Бравоооо :*
ps. престани да убиваш хората

Много е хубаво и направо да ти се дореве.
Ще качиш ли веелото за съученикаа

Не, няма да изпростяваме сега! Тва за съученика само ти си го знаеш и Анито

Браво Дении. Страхотно е. Успя да ме депресираш . И аз искам веселото.

напиши и нещо позитивно дее. това е прекалено тъжно

Дениии (опирам ти пистолет в главата) - качи веселото, иначе аз

Супер яко е

деннии ; ) супер якооо

ОО много добро !!

Много е тежко..!