Нуждата оправдава ли престъплението?

Говорихме по този въпрос в училище, та реших да направя темата. Мисля,че има какво да се обсъжда..
Как смятате..нуждата оправдава ли престъплението? Smile

Никога и при никакви обстоятелства.

(стига да говорим за сериозни престъпления, а не за лошо паркиране и т.н.)

Зависи от нуждата.

Престъплението е лесният начин за задоволяване на нуждата. Не всички смеят да поемат по трудния път.

Аз съм на същото мнение, като Лили.

Всички търсят по- лесният начин .. ама дали той е правилният..

Всеки човек по някакъв начин изпитва нужда към нещо.Има граница обаче в която той трябва да контролира това тъй, че да не пречи на околните. Аз лично не съм на мнение, че го оправдава...

Нуждата заслепява и това ни прави неконтролируеми ,въпреки това първо трябва да се замислим какво ще стане ако задоволим нуждата си ,и дали ще има последствия.
Все пак нуждата не оправдава престъплението! Човека не е първосигнален ,като животните и точно заради това той може да расъждава и да прецени кое е по-добро за него и за околните.

Нуждата е основният двигател на човешките (а и не само) действия. Говорим за човешки действия, понеже само човекът може да бъде престъпник.

Престъплението е действие, което е в разрез (престъпва) дадени порядки, правила, закони. Порядките, правилата и законите имат за цел да регулират отношенията между членовете на дадена общност или общество.

Целият процес на възпитаване всъщност представлява изграждане на контрол върху нуждите, така че тяхното удовлетворяване да не бъде за сметка или във вреда на другите членове на дадена общност, общество.

Идеално общество не съществува.

Няма нищо лошо в това човек да удовлетворява нуждите си. Лошото е, когато ги удовлетворява чрез престъпление.

Например, за да живея аз се нуждая от храна, която мога да получа чрез работа или кражба - изборът си е мой. Работата е дейност, която създава блага за работещия и другите. Кражбата е отнемане на чужди блага. Това, че съм гладен, не ме оправдава ако крада.

Разбира се, недостатъците на обществото трябва да се вземат в предвид като смекчаващи вината. Ако дете открадне хляб за да се нахрани, действието се оправдава не защото то е гладно, а защото родителите или обществените институции не са се погрижили за него. В такъв случай детето е невинно и вината пада върху родителите в частност и цялото общество по принцип.

Примери още много могат да се дават.

Идеята всъщност е, че едно общество трябва да се стреми да предоставя максимални регламентирани възможности за удовлетворяване на нуждите на максимален брой свои членове, да бъде безкомпромисно към престъпното удовлетворяване на нуждите, като същевременно е достатъчно самокритично, за да отчита собствените си недостатъци като смекчаващи вината фактори.

EmmyCannibal написа:: Човека не е първосигнален ,като животните и точно заради това той може да расъждава и да прецени кое е по-добро за него и за околните.

В някои моменти човекът не е по-първичен от една, да кажем, маймуна.
Ние сме си първосигнални по природа, просто сме се научили да го затваряме вътре в себе си..и вингаи идва момент, в който това всичко си излива..

Зависи за какво престъпление става въпрос.

Да вземем например убийство.Ако "убиецът" е имал нуждата да се защити от "жертвата", дали все пак трябва да бъде обявен за виновен?

В очите на престъпника "престъпление" няма.
Човешкият мозък действа на един много прост принцип, съставен от 2 компонента, а именно "Мислещият" и "Изпълняващият". Как работят те, се питате? Каквото мислещият мисли, изпълняващият ще организира абсолютно всичко (било то информация, жизнени процеси или каквото и да е) така че Мислещият да е прав.

[Propaganda]За повече инфо се обърнете към "Въстаналият Прометей" на Уилсън[/Propaganda]

Зависи от нуждата и от това какво е престъплението...

Не. Все пак се водим разумни същества и трябва по друг начин да се справяме. Престъплението не е изход, а просто един жесток начин. Thumbdown