Кръговрат или не?

Why do we always ignore those that adore us, adore those that ignore us.Love those that hurt us and hurt those that love us??

- Защо винаги игнорираме хората, които ни боготворят, уважават, а боготворим хората, които ни игнорират?
Защо обичаме тези, които ни нараняват, а нараняваме тези, които обичаме?

Е, какви са вашите размишления и мисли?

Щот искаме това, което не можем да имаме.

Ане написа:: Щот искаме това, което не можем да имаме.

Не съм съгласен, можем да имаме всичко стига да го искаме достатъчно силно!

Иванов. написа:: Не съм съгласен, можем да имаме всичко стига да го искаме достатъчно силно!

Тук пък аз съм съгласна.

Иначе по темата.. Замисляла съм се по тея въпроси и преди да видя темата на Джоши. Не знам, всеки различно би отговорил предполагам, но все пак аз си имам някакви размишления. Защо боготворим хората, които ни игнорват? Предполагам, че е заради чувството на недооцененост. Някой не ни обръща внимание и ние веднага решаваме, че ще му покажем на какво сме способни. И започваме да се опитваме да го впечатлим, да излезем на преден план, чисто и просто да се справим с едно предизвикателство. Естествено, някой може да не се съгласи с това, има си и частни случаи.
Защо игнорираме хората, които ни боготворят? Явно сме ги приели за даденост. Сякаш сме свикнали, че ние можем да си живеем живота, да си вършим нашите неща, но сме сигурни, че те вечно ще стоят отстрани и ще ни се кланят, а пък когато имаме нужда, ще ги ползваме за кошче за душевни отпадъци. Иначе през другото време като че ли хич не ни трябват. Колко глупаво звучи.. И колко много хора го правят.
Защо обичаме тези, които ни нараняват? Ей на този въпрос и аз много искам да му намеря отговора. Не, че не съм разсъждавала, даже прекалено много, но... Решение така и не успях да намеря.
Защо нараняваме тези, които обичаме? Защото сме хора, а хората често нараняват. Особено когато сме допуснали някой твърде далеч в сърцето си, така сме му дали възможността да опознае както добрите, така и лошите ни черти, да види силните и слабите ни страни. И наистина, като се замисля, е така - не мислите ли, че би било по-трудно да нараним някого, на когото не би му пукало толкова? Все пак за него сме просто "някой" и той няма да обърне внимание на обидата, под каквато и форма да е тя. Но тези, които наистина ги е грижа, приемат нещата доста по-навътре в сърцето и душата си и именно това е причината да са доста по-податливи на болката, която ние причиняваме.

Иванов. написа:: Why do we always ignore those that adore us, adore those that ignore us.Love those that hurt us and hurt those that love us??

-Защо винаги игнорираме хората, които ни боготворят,уважават, а боготворим хората, които ни игнорират?
Защо обичаме тези, които ни нараняват, а нараняваме тези, които обичаме?

Е, какви са вашите размишления и мисли?

На първият въпрос ... аз лично нямам отговор, не разбирам това поведение в хората. Може би защото аз не мога да го приема. И не го практикувам.

Мога да боготворя хора само които го заслужават, а това изключва да ме игнорират biggrin

Аз поне не обичам да ме нараняват ... по-скоро хората, които обичам по съвсем оделни причини понякога съзнателно или не ме нараняват ... И е нормално да сме наранени от тези, които обичаме. Мненията и действията на хора, които не обичаме, принципно не ни и не би трябвало да ни вълнуват.

Нараняваме, тези които обичаме, защото това обикновенно са хората, при които вярваме, че няма да има последствия и/или ще ни простят ... Не викаш на шефа си дори и да е виновен, защото не искаш да бъдеш уволнен Smile

Съгласен съм си Крис.

Но, да добавя че може би обичаме тези които ни нараняват, за да им покажем че са в грешка или че правят нещо лошо, може би и се опитваме да ги променим, така че да не нараняват и други. верно си е доста сложничко там.

Защо нараняваме хората, които ни обичат?

Пуфето много правилно го каза. Защото знаем, че те ще ни простят. Придържаме се към максимата, че приятелите са тези, които познават и най-тъмните кътчета от характерите ни и все още не са ни оставили. А нужно ли е да им ги показваме? За жалост не осъзнаваме, че всяко нещо си има граници. Близките ни премълчават, когато са наранени от нас, тъй като не искат и те да го направят.

Защо се оставяме да бъдем наранени от тези, които обичаме?
Мисля, че искрицата надежда, която я има във всяко наше начинание е подпалвана и от влюбването/любовта. А и се стремим да опознаем непознатото. То ни влече.

Въпреки изписаното дотук, не мисля, че може да се даде еднозначен отговор на въпросите.

Пуска се веднъж из нета "Ние нараняваме тези, които обичаме и т.н.", това звучи ученически умно и по детски философско - естествено всички започват да го правят истина като си смучат от пръстите.
Дрънки! Няма такова нещо! Всеки наранява всеки, просто сме прекалено големи грандомани и не си го признаваме! Стига геновеви, пу!

Тук ще се съглася с Железен. Надали има определеност в тези неща. Хората нараняват и тези които обичат, и тези които мразят. Но когато нараниш някой, за когото ти пука обикновено отстрани изглежда като драма...ако нараниш пък свой враг, почти всички го приемат за "правилно" - едно заслужено отмъщение. Но да обичаш някой, който те наранява означава, че или си мазохист, или този човек значи (или е значел) наистина много зо теб...второто е трагедия. Sad

А иначе има ги всичките тези митове, че колкото повече се държиш грубо с някой толкова повече той те обича/боготвори/възхищава ти се...глупости! Това може и да върви при малките момиченца, когато момченцата незнаят как да си изразяват любовта и им дърпат косите вместо това. Няма никаква тръпка да падаш ниско само за да се харесаш на някого, на когото надали му пука.

Това са сложни неща според мен за един единствен човешки ум. Да не говорим, че има коренно различни отношения по въпроса между жените и мъжете. Една жена може и да се възхищава на някой, който се държи хладно и незаинтересовано. Това можеби създава тръпката - "тръпката да се покори нещо трудно!" (ест след това тръпката изчезва и става филмче). Докато самолюбието и егото на един мъж обикновено не може да му позволи да направи нещо подобно - "като неще карай да върви, няма я да й се моля на колене...!"

А понякога нараняваме хората, които обичаме без да го искаме наистина. Понякога дори го правим защото нас самите са ни наранявали преди. Ето го кръговрата. Ние не искаме да сме лоши, не искаме да разбием живота на този човек, защото той означава много за нас, но вътрешната ни угнетеност ни кара да бъдем егоисти. Но една минута за прошка струва много повече от сто години мълчание. Ето защо все някой някъде трябва да прекрати този кръговрат на унищожение!

"The stupid neither forgive nor forget; the naive forgive and forget; the wise forgive but do not forget."

Железен написа:: Пуска се веднъж из нета "Ние нараняваме тези, които обичаме и т.н.", това звучи ученически умно и по детски философско - естествено всички започват да го правят истина като си смучат от пръстите.
Дрънки! Няма такова нещо! Всеки наранява всеки, просто сме прекалено големи грандомани и не си го признаваме! Стига геновеви, пу!

Напълно съм съгласен. Забелязал съм че каквото и изречение да конструира човек с две привидно отричащи се взаимно твърдения, ще се намерят доста хора, които да го сметнат за изключително мъдро. Също ако поставим нещо като "Не..., ами (обратното на)..."

Примери:

"Не ние трябва да търсим любовта, а трябва да се оставим любовта да ни намери"
"Не знанието прави човека, а човека прави знанието"
"Не нараняваме другите, като се държим като задници, а нараняваме себе си!"

Ако ги напиша на латиница и с малки и големи букви ще станат хит като описания в сайтовете за запознанства. Също така, ако кажа, че ги е казал Кейни Уест, на когото от известно време се присъжда мисълта "Това което не ни убива, само ни прави по-силни".

Не постът ми е объркан и безсмислен а объркани и без смисъл в живота са тези които четат поста ми.

Цитат :: Не постът ми е объркан и безсмислен а объркани и без смисъл в живота са тези които четат поста ми.

...А какво остава за този, който го е написал...?
Това е "Лафплейс" и тук почти всичко е позволено да се обсъжда - даже може да е интересно. Няма лошо човек понякога да си помъчи мозъка с непосилни за него въпроси. Smile

...ако му стиска.

Жоро написа:: Защо винаги игнорираме хората, които ни боготворят, уважават, а боготворим хората, които ни игнорират?

Аз не винаги игнорирам хората, които ме боготворят.
Не съм ли скромен, а? Току-що заявих, че има хора, които ме боготворят. biggrin

Не ги игнорирам, когато и аз ги боготворя, но не ги и боготворя, когато ме игнорират. Даже напротив!
Всъщност, единственият начин да ме накара човек да го боготворя е да ми покаже, че по-добър от мен в някои от нещата (не всички, в някои), в които аз съм добър. В този смисъл, не ми допада думата "боготворя", понеже това означава придаване на съвършенство, а съвършени хора няма.

Вярно, че се случва да пренебрегвам хора, които едва ли не ме боготворят, но колкото и коравосърдечно да прозвучи, при мене с провесване на езика и въртене на опашка номерът не минава. Освен ако не си куче. Не съм слънце, че да огрея навсякъде, така че ако искаш да общуваме, накарай ме да те гледам с възхищение, а не със снизхождение.

Жоро написа:: Защо обичаме тези, които ни нараняват, а нараняваме тези, които обичаме?

Хм, тука нещо въпросът не е зададен както трябва и това го прави подвеждащ, понеже обърква причината и следствието.

Никого не обичам, защото ме наранява, а може да ме нарани, защото го/я обичам. И vice versa.

- Защо винаги игнорираме хората, които ни боготворят, уважават, а боготворим хората, които ни игнорират.- Защото сме така устроени, че да се радваме на внимание. Обичаме да ни обичат. Съгласете се че ако някой до вчера ви е подминавал високомерно, а днес ни се усмихва и демонстрира някакви добри чевства, ще ви стана приятно. Хората, които ни боготворят и обожават, винаги са си там и продължават да го правят, докато тези, на които ние тайничко се възхищаваме, са голямо предизвикателство и често има нещо много потайно и загадъчно в тях. Привличат ни. Но чак да ги боготворим... по скоро отвръщаме на чувствата на първите, но не им го показваме.
-Защо обичаме тези, които ни нараняват, а нараняваме тези, които обичаме?-Защото любовта постоянно ни наранява! Иначе няма да съществува-как би могъл да осъзнаеш какво значи един човек за теб, ако не те нарани. Как би могъл изобщо да прекарваш време с някого без от време на време да правиш някоя глупост? Трябва да си е*аси перфектния за да можеш да избегнеш такива ситуации, ама перфектните никой не ги обича.

Ахах, 10 месеца по-късно - променена представа за повечето неща. Прекрасно, нали. ((:
Няма ник'ви кръговрати, ник'ви такива хави.

Човек не може да бъде наранен, докато сам не пожелае. Все пак ние сме творци на живота си.
Това за боготворенето също е голяма измислица. Не знам защо боготворене, ингориране и тем подобни се смесват в едно.

Жоро написа:: Why do we always ignore those that adore us, adore those that ignore us.Love those that hurt us and hurt those that love us??

- Защо винаги игнорираме хората, които ни боготворят, уважават, а боготворим хората, които ни игнорират?
Защо обичаме тези, които ни нараняват, а нараняваме тези, които обичаме?

Е, какви са вашите размишления и мисли?

Защото когато си имаш някой "на въдица" или да ти ходи след задника ти подхранва егото еЙ зарад тва biggrin

И сме тъпи егоцентрици и ни е яко и го мачкаме (ако не ни дойде акъла в главата) А тези хора който уважаваме ги уважаваме поради простата причина, че те са си на първо място пред себе си и се уважават и вдъхват респект. Или пък са лицемери, които в последствие опознаваш и виждаш, че са били загуба на време.
За другото...ноу комент...