Тя: Не край искам да умра, не мога без него.Защо си е хванала друга.Ще се самоубия
Аз:Не искаш.Повярвай.Перфектно знам какво е да искаш да си идеш от този свят.
Представи си, че искаш да скочиш от скала.Поглеждаш колко е стръмно надолу.Казваш се "Аз мога.Ще скоча.Не ми пука" Вече си на ръба и вдигаш единия си крак напред към нищото.Усещаш тръпки в гърба и разбираш как малко останалия ти разум се бори срещу всичко негативно в теб.И този момент прибираш крака си и тръгваш надолу по пътеката и обратно към дома.По пътя разсъждаваш наум.Мислиш за всичко и не стигаш до отговори.
ТЯ: Ама аз го искам.Искам да скоча.Защо да мисля?
Аз казах: НЕ го искаш.
Тя: Защо мислиш така
Аз: Просто го знам от опит
Тя: Не е така.
Аз:Така е..замисляла ли си се колко хора ще нараниш ако утре те няма
Тя: Малко ще са
Аз:Не е така..има много хора,които те ценят и обичат..Така, че не се прадавай.А сега един въпрос какво чувстваш към него?
Тя:Ами първоначално си мислех, че само го харесвам, но чувствата ми явно са били много по-силни
Аз:Познато до болка, привързала си се адски много, но всичко ще бъде добре..ти си силна
Тя: Но когато му видя снимката с това момиче очите ми се пълнят със сълзи
Аз: Аз какво да кажа? Катооо през деня сама виждаш че съм добре, а вечер и идея си нямаш какво ми е.
Тя: Нооо ти не плачеш сега
Аз:Знам, но все пак
Тя:Все пак какво?
Аз:Когато чета хронологиите ни се усмихвам,когато гледам снимките се усмихвам..когато погледна неговата снимка се радвам, че го има, но като знам, че го нямам и ми става ужасно
ТЯ: Сърцето ми е разбито
Аз: Знам боли те и искаш да го видиш и да го прегънеш
Тя: И това никога да не свършва
Аз:Да се слеете в едно
Тя:И като го погледнеш всичко в тебе да се преобърне и като го целунеш всичко да забравиш
Аз: А като ти се усмихне всичко в теб да сгрее
Тя:Ахх пак ми се доплака
Аз: Нее няма да плачеш.
Аз съм с теб
и в дъжд и в слънце
помни с теб съм
дори света да свърши
просто подай ми ръка
и нека си кажеш
че всичко ще бъде наред
Тя:
Чувствам се малко по-добре след всичко това
Аз: Радвам се
