"Загубих баща си, заради отказано изследване"

First topic message reminder :

(Това е стара новина, но мисля, че трябва да се покаже БЕЗУМИЕТО на българските лекари)


На баща ми, след редица лекарски грешки му поставиха диагноза: множество тумори в мозъка /разговорно казано/. Това след операция от тумор на дебело черво, операция от тумор на бял дроб. В Бургас го следи Георгакиев. Помня, че доста изследвания му правиха и нямаше разсейки. Да, ама човека го болеше глава. Помня, че молеше Георгакиев за скенер, но многократно му беше отказван. И хоп, след година-две дойде и страшната диагноза. А можеше просто да хванем навреме туморите. Но не! И ето всеки доктор онколог гледаше на баща ми, като на пътник.

Помня го как ме чакаше да се върна от Варна на терасата на дома ни. Чакаше ме, за да ми каже през сълзи, че умира. „Е, доктор Георгакиев, как спите нощем?“. Това се питам с години. Какво щеше да му коства този скенер, година по-рано?

Няма да забравя и как татко направи гърч. Вече беше на легло. Извикахме въпросният лекар, а той нахока майка ми. Това така било и по-лошо щяло да става. Защо го била извикала. Е, как защо? Нали е лекар! Колко трябва да си „лош“ за да се скараш на жената на онкоболен, че те е извикала и в очите да и кажеш, че с пътници не се занимаваш! Ей такива хора не бива да са лекари.

Хората с такива заболявания трябва да се уважават. Трябва не да ги третираме като пътници, а като най-смелите хора. Защото те се изправят пред най-страшното и имат сили да се борят с него. И не се борят само с болестта, а с лекуващите ги лекари и тяхното отношение, с безхаберието на държавата. Аз на това му казвам страшна битка. Да се бориш за собствения си живот, въпреки „усилията“ да ти бъде отнет.

Това до сега на глас не съм го казвала, защото много боли. Нямам сили да го кажа без да плача докато говоря. Загубих толкова близък, заради отказано изследване. Може би година и половина по-рано направен скенер щеше да го спаси. Но му беше отказан. Сега моето дете ме пита защо дядо Ники не слиза от звездичките. Как да му кажа, че един лекар си затвори очите за своят пациент и затова то сега няма дядо, а аз – баща.

Иванов. написа:

Моят случай е подобен заради едно отказано изследване изгубих дядо си, разбира се, направиха му изследването година и половина по-късно.Ако не си платиш, не се отнасят с същото внимание към теб ако си платиш си бог за тях, те смятат че, който има пари ще е здрав, а който няма да си харесва надгробна плоча... WELCOME TO BULGARIA!

Мхм даскала ми по английски така казва / мн як човек е / - Welcome To Bulgaria

Влади написа:

какво са 100лв, когато от неговите действия зависи дали ВИЕ ще живеете или умрете? И ако се замислите, при кого бихте се чувствали по-сигурно? При човека на който му се плаща и знаете, че след като е достатъчно добре финансово обезпечен той мисли за вашата операция, или при човека който докато ви оперира се чуди как семейството му да свърже двата края?

Ми не само неговото семейство не е добре; окей, аз отивам там и казвам, че имам било перитонит, било апендицит или нещо такова и тоя ми иска триста лева, аз може да не мога да ги извадя абсолютно от никъде.
Плюс това повечето хирурзи доста добре си свързват двата края.

Аня много съжелявам за случилото се...но проблема е, че тези случаи са прекалено МНОГО....
На мен ми се случи обратното...Измъчиха ме до край...Когато бях втори клас се разболях от заболяване на имунната система, имитираше всякакви болести включително през 2-3 минути повръщах дни наред и то кръв...във Шумен ме вкараха в болница и не ме спаси лекар, а ясновидка...бях на ръба, когато майка ми й се е обади и тя е казала кое лекарство да ми бият. След месец това се повтори и отидохме в София, до този момент никой не беше разбрал от какво съм болна, но една лекарка ми направи диагноза Вирусът на Епщайн-Бар. Каза, че с лекарства не става и имунната ми система сама трябва да се справи. Въпрек и това ме подхванаха някакви млади "лекари" и буквално експерементираха с мен...Вкараха ме в болница с оправданието, че трябва да съм под наблюдение и всеки ден ме водиха на различни изследвания...пъхнаха ми 15 сантиметрожа игла в кръка и ми пуснаха ток в мускула и ей такива неща, болезнени и гадни и то за нищо... Намразила сам лекари и болници, от тогава не сам повръщала през живота си (само веднъж)

БОЖЕЕЕЕЕЕЕ.. НЯМАМ ДУМИ.. ЕЙ ЗА ТАКИВА ХОРА ЗАТВОР ТРЯБВА.. :@:@:@:@

Споделям напълно мъката ти.

Да не говорим пък за бърза помощ...на никой да не му се налага... Когато баба ми беше зле и им се обадих след като им казах че е на 80, те ми казаха, че тя е достатъчно възрастна и е нормално да и е зле...ами да благодарение на тях я загубих...

Пхах, "България над всичко!"

CyberneticChaos написа:

Пхах, "България над всичко!"

Не бъркай Родината с държавата!

ybpride написа:

CyberneticChaos написа:

Пхах, "България над всичко!"

Не бъркай Родината с държавата!

Сложих това, защото наистина не си струва да се биеш по гърдите от гордост с историята на родината ти. Сега не си струва да умреш за каквото и да било.
Чакай, чакай. Родина и държава са едно и също. Родината се простира до там, до където се простира държавата. Тя е държавата, защото си роден в държавата, "бащиното огнище" или каквото и да било.

CyberneticChaos написа:

ybpride написа:

CyberneticChaos написа:

Пхах, "България над всичко!"

Не бъркай Родината с държавата!

Сложих това, защото наистина не си струва да се биеш по гърдите от гордост с историята на родината ти. Сега не си струва да умреш за каквото и да било.
Чакай, чакай. Родина и държава са едно и също. Родината се простира до там, до където се простира държавата. Тя е държавата, защото си роден в държавата, "бащиното огнище" или каквото и да било.

Родината е всичко.Да струва си и трябва да си изпълнен с гордост от историята на Родината си,от делата на предците си,да спазваш и следваш заветите им,да ги помниш и почиташ.Това обаче няма нищо общо с държавата,която в момента е клоака.Родината не заслужава такава държава.Ама мисля,че не си заслужава да обясням това на човек,чиито съмишленици родиха лозунга "Анархисти напред! Без бог! Без господар! Без родина! Смърт за България!"

Няма нищо общо с темата

Нямам думи, абсолютно безумие е! В такива моменти се замисляме останали ли са изобщо добри лекари?