Няколко Стари неща

Не мисля, че е редно да искам от вас да покажете нещо от себе си без да давам и аз нещо (освен бира). Нямам нищо завършено през последните няколко години. Честно казано не съм сигурен дали още ме бива. Но едно време според някой хора имах качества. Едва ли ще сте много тези, които ще ви се чете толкоз. Но ще си поиграя да извадя квото имам онлайн като линкове:

Кървав залез - http://sivosten.com/content.php?review.213
Драконови сказания: Краят на Изумрудената стража - http://sivosten.com/content.php?review.212
Не съм от тези, но... - http://sivosten.com/content.php?review.270
Не съм от тия, но... - http://sivosten.com/content.php?review.269
Бягство от безкрайния затвор - http://sivosten.com/content.php?review.259
Ако бях видим... - http://sivosten.com/content.php?review.244
My First Time - http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?f=4&t=3302

Тва са тези, които са по-лесни за откриване, има още няколко вкючително стихове, но предполагам и тези са ви в повече.

Аната но бан дайо. Демек вие сте на ход.

Всичките са много хубави.. човек.. щом съм се престарал да чета част от тях по няколко пъти
Вие гласувахте за тези прозиведения с "5 Звезди"

Те са на по няколко години. Пък и в Сивостен никой не гледа гласуването.

Чак пък по няколко пъти. Фен. Кое ти хареса?

Онова за момчето супер много ми хареса.. все едно се гледам отстрани, но с малко променен образ.

Франки, тва в оригинал беше на английски и разплака даскалката ми. Тя някак си направила асоциация между героя и мен. Предполагам, че тва означава, че хората не трябва да приличат на него. И поне аз докъдето те знам вече, добре си си, далече от незабележим си.

Ех мерси.. оценявам мнението ти

Харесва ми как пишеш.
Най-много ми хареса "Ако бях видим".

А на мене любимото ми е за Кървавия залез. Интересна идея за творба..

Признай си, само него прочете щото беше първото поред и не ти се четяха още бози.

Мерси, че отделяте време на таз тема. Горе-долу такива неща(като "Ако бях видим..." и "Аз не съм от тези...") исках да пишем тука - кратки и експресивни. Жалко, че нямаше желаещи.

Кървавия залез има един отвратителен недостатък(всъщност това е недостатък на реалността в която живеем) - кръвта става кафява като засъхне, кофтарка, а?

Мда.Ама какво пък.Залезът във края на Матрицата грееше във всевъзможни цветове(все пак е само картина, като го погледнеш, ще се разпознае какво е, дори и да е кафяво.)
П.П.Не, прочетох всичко.Харесаха ми.На второ място може би е онова за паралела хлапе-батко(Не съм от тия, но..)

Ади, мерси, че ми го припомни, аз малко само по линкове и заглавия ги поствах и не знаех, къде и дали съм дал това. Сега можах и аз да си го прочета и ми достави кеф. Не знам дали сега бих могъл да пиша така.

Относно My First Time

С една дума-ТИПИЧЕН

Типичен разказ с неочакван край.
Типичен сюжет за разказ с неочакван край.
Типичен неочакван край.

Похвално е дръзновението ти да твориш на чужд език Понаучил си няколко идиома и повечето ги употребяваш в правилния контекст.

Не съм голям привърженик на американския английски,а още по-малко на думите от сленговия регистър,особено когато са използвани на поразия.

Граматически грешки има,но както знаеш,за мен това са козметични недостатъци.

Слаба творба,сякаш излязла изпод молива на подрастващ,гледал твърде много холивудски филми на ужасите.

Относно "Ако бях видим..."


Ето това е добрият бати Они,на когото се възхищавам

С една дума:БЕЗУПРЕЧЕН

Героят ти е от плът и кръв.Въплъщава страха на всеки от това да е посредствен,еднакъв,невидим.Начинът,по който ни го показваш,ни кара да му симпатизираме,да го съжаляваме,тайничко в себе си да НЕ се идентифицираме с него (а Франки понеже е повече от уникален,успя да се идентифицира )
За алюзията с Каин имаш бира от мен,защото дори да ми направи впечатление,не ми подсказа какъв ще е краят,и чак след последната точка,отново изникна в ума ми.

БРАВО!!!

Копеле гнусно...разплака ме!
То сега малко ми трябваше ама...
това "Ако бях видим" ми е любимото и на мен ^^
Не мисля,че имам право да коментирам за това ще се отдръпна като едно добро кученце

Защо да нямаш право да коментираш? Той Они затова го е сложил,за да го коментираме.Вярно,че доста пиперливо отговаря на коментарите,но пък това си му е чара

Просто не мисля,че имам нужния опит за да коментирам неговите творби...
НАли се сещаш..дори за някакъв коментар трябва да имаш малки познания

Vita optimus doctor! (Животът е най-добрият учител!) Само не ме питай чия е тази сентенция,че с имената никога не съм се оправял

А за случая конкретно,една моя:"Errare est discere!"-Учим се от грешките си! (букв.:Да грешиш е да се учиш!)

Така че,казвай си мнението спокойно,а после Они ще те научи,посипвайки те с огън и жупел

Баси ще каже човек, че ям хора... препечени.

Абе страшничък си си...щом гаден орк като мене се бои от тебе,кво да кажем за горкичките хобити

Аз не съм хобит!!!
Аз съм си Аня (Бог на смъртта,раздора,имамата, унищожението, отмъщението и също така управлявам кошмарите. Нооо тъй като съм прекалено велика, в другите религии не могат да ме опишат като един Бог ами ме разпределят. Пример : в Гръцката митология са ме описали като деца на богинята ..ъмм .. Нощ. А това е тъпо, защото както се пееше в една песен "I am my own creation, I am, self-made")
Добре.. коментар към творбите на Онибака :
Прекрасни сааа. знам, за човек дет абсолютно нищо не разбира нормал да ги приема така.. ама Примерно онова Ако бях видим.. е то е толкова чувствено, щом ме разплаква (Аня по принцип не плаче) . Не знам.. ако трябва да ви го обясня ще ми е по-лесно от това да го напиша.

Относно "Бягство от безкрайния затвор"

Доста добро есе,но няма да го коментирам от литературна гледна точка,понеже повече ме изкушава самата концепция.Ще ти спестя и суперлативите,доколкото успея да се сдържа,за да не се повтарям-писането определено ти се удава и ако сипя суперлативи всеки път,когато се усмихна,подпрял глава на ръката си,те ще изгубят тежестта си,а оттам и мнението,което изразявам.

Та за концепцията.
Реалността като затвор.Престъплението-неговото осъзнаване.Пазачът-ние самите.Бягството-навътре (наистина много свежа идея).

Ако разглеждаме реалността като отрязък от време,насложен върху пространството,което ни е познато, и ако прибавим климатичните особености,социалната среда,културната среда,физическата си зависимост от въздух,вода,храна и подслон,психическата потребност от сигурност и безопасност,душевната нужда за приятелство,умствения ни стремеж да усъвършенстваме способностите си,духовния копнеж за любов,която да дадем и да получим,наистина можем да се озовем в осъзнаването на реалността като определящ битието ни,ограничаващ действията ни затвор,в който можем да бъдем само и единствено себе си.

Себе си?

Откакто съществува,човек си задава въпроса "Кой съм аз?". В търсенето (забележи,не в намирането) на отговора на този въпрос е нашата възможност за бягство-навътре към непознатото.Тръгвайки навътре в себе си обаче,осъзнаваме че не сме сами.В момента,в който кажем "аз",започват да съществуват другите и не се ли оказва в крайна сметка,че единственият начин да опознаем себе си е чрез опознаването на другите?Другите са огледалото,нерядко криво,в което виждаме себе си и търсенето на себе си се превръща в търсене на себеподобни.Казвайки "ние" отново се озоваваме в затвора на реалността...По-поносим,понеже килията е обща,но килия все пак.

Омагьосан кръг,нали?
Освен ако не съществува вечност и ако не сме част от нещо по-голямо,нещо толкова колосално,че умът ни не го побира,а само сърцата ни...Но това е вече друга тема

Относно "Не съм от тия,но..."

Човек,това е най-доброто от всичко,което съм ти прочел до сега!!!!!!!!!!!! WOW И не само от твоите творби,а изобщо.

Уловил си нещо общочовешко и си го представил с чувствата на читателя...поне с моите. Ах,как ми се иска аз да бях го написал...

След като го прочетох,осъзнах че ми е рано да се захващам с писане,затова решавам да продължа да се уча да чета и да оставя писането на тези,които го могат.

Относно "Не съм от тези,но" /Не съм от тия романтиците.../
(Така вървят,понеже ги карам отзад напред)

Много е романтично Дано и аз да преживея нещо такова един ден.

Не мога да го коментирам повече от това-не мога да вложа нищо от себе си.Не че не мога да изсипя няколко кофи теория,но моят коментар без мен е празен-следователно,безсмислен.

здравей!прочетох някои твои неща...и бих искала да споделя мнението си относно "ако бях видим" мисля че на момчето би му било много по лесно да започне да харесва себе си такъв какъвто е вместо да се опитва да бъде част от нещо а това да изтрепиш хората които не те харесват или не ти обръщат внимание е доста глупаво и доста отчаяно...
иначе нещата ти са много въздействащи такови осоено "не съм от тези но" направо ми се разтопи сърцето