Какво мислите за образованието в чужбина?

Е, какво мислите?

Интересни са ми мненията по темата, за това не гласувайте, а после да се скатавате. Скатавки.


:*

добро е,но си оставам в България ^ ^ не смятам да мърдам.
Всички говорят, че нямало бъдеще тука и тн,ама бъдещето си го правя аз.

Немога да кажа нищо, не съм запознат!

Аз съм си мислила дали да не уча висшето си в чужбина. Ама пък си мисля, че ще е по-добре да остана. Не съм на мнение, че тук няма реализация, както каза бъдещето си го правим ние

Social_Suicide написа:

Немога да кажа нищо, не съм запознат!

.....++

Много си е добро образованието в чужбина,но изисква и много средства...Обаче,така добре се научава езика и всичко.Освен това,в чужбина се откриват много повече възможности за добра работа,добра заплата и така...Най-трудното е да се приспособиш към обстановката,към начина на живот и чувството,че не си си намястото.Първо се чувстваш като турист и не можеш да свикнеш...Никой не казва че е лесно,но със желание-всичко става.Аз имам това намерение.Да уча в чужбина.София е единствения ми(и най-близък)вариант в България.

Fr0st NoVa написа:

Много си е добро образованието в чужбина,но изисква и много средства...Обаче,така добре се научава езика и всичко.Освен това,в чужбина се откриват много повече възможности за добра работа,добра заплата и така...Най-трудното е да се приспособиш към обстановката,към начина на живот и чувството,че не си си намястото.Първо се чувстваш като турист и не можеш да свикнеш...Никой не казва че е лесно,но със желание-всичко става.Аз имам това намерение.Да уча в чужбина.

+1 Много бях пламнал по Berklee College of Music миналата година, но като поразпитах и нещо ме отказаха. Нямало е смисъл ако ще се занимавам с тази музика, а и таксите били твърде високи. И доколкото помня пълни стипендии май не даваха на българи или се лъжа. Но мисля наистина да отида някъде, ако не успея до тогава да постигна нещо, към което се стремя. Ако ли не, най-вероятно ще съм на Пловдив - Консерваторията. : )

За мен в чужбина има много добро образование..
Не съм сигурна все още какво и къде ще уча..
Има доста време ^^

Ами щом повечето хора искат в чужбина да кандидатстват, нормално да е по-хубаво. Поне аз мога да си извадя г/д такава статистика. По-богати страни ==> по-високи заплати ==> по-доволни учители ==> по-амбицирани учители = по-добър начин на преподаване = по-добро образование.

Мечо го каза много правилно,че там са по-мотивирани...била съм в Англия за около месец да уча в лятно училище,наистина нямаше нищо общо с това,което е тук,просто преподаването е класи над това,което е тук... Сестра ми в момента е в Германия за един семестър и ми каза,че и там всичко е на мнооого по-добро ниво отколкоото е тук.

Все още не знам къде искам да продължа образованието си,защото за 4 години доста ще ми се променят идеите,но определено не мисля,че ще бъде в България..

Като човек, който беше на косъм да подаде документи в UCAS... да взема и аз да кажа нещо xD

Образованието в чужбина си струва усилията до определени граници.

Първо, в чужбина като цяло университетите имат по-добра база за обучение, дават по-фолеми възможности за странично развитие и по-късна реализация...евентуално...

Аз като англоговоряща и отказваща да запомни даже малко немски (да речем) съм малко по-наясно с нещата във Великобритания. Имам много познати там и тези теми в училище се обсъждат от поне 2 години (половината ми съученици, както и повечето ми приятели заминават ).

Да отидеш в чужбина да учиш е на първо време ресурсоемко. И това е най-големият му недостатък.
Там се грижат за студентите, като грижата се състои в това че им създават условия да учат. Можеш да се запишеш на изключително много допълнителни неща (да не кажа, че е задължително. В чужбина много гледат какво правиш извън училище). За сметка на това можеш да работиш по малко часове на ден и следователно не можеш да се издържаш пълноценно. Т.е. ти 4-5 години зависиш изцяло от родители, така да се каже.
Най-голямата "тежест" е при общежитията. Защото наистина са много пари на веднъж.

Предимството на обучението там е че може би може да се попадне на по... мм.. "професионални" професори. В смислъл че до сега не съм чувала някой, който учи в чужбина да ми обяснява как за професорите си нещо по-незначително от червей. Не че се интересуват от всеки един. Просто са възпитани и не се опитват да те смачкат (просто впечатления от разкази на разни хора.. идея си нямам как е реални нито тук, нито там)

Другото е, че там имаш по-голямо разнообразие от специалности. Бях приятно изненадана от специалността Game Development, налична в няколко университета (все пак гледах специалности, свързани с моята посока О.о) Има буквално за всекиго по нещо... включително "математика и философия" и разни други...
Но нищо не ти гарантира по-нанатъчна реализация... мога да ви кажа, че в St. Andrews не можеш да си намериш работа, свързана с компютърните науки, например. Въпреки че в класацията на Times за Computer Science, университета е на .. 5-то място май.


Големият проблем е че няма как да си сигурен в какъв университет кандидатстваш. Защо да ходиш до на майната си за да учиш в нещо на ниво Шуменски университет, като си имаш такъв във Шумен?

В крайна сметка изводът е един - вземайте бакълавър тук, изкарайте много пари за магистратура и тогава отидете да я карате там. Това сякаш се очертава най-пълноценния вариант. Но веднъж заминете ли... Шансът да се върнете не е голям.



И така и така вече изписах цял роман - ако все пак сте решили да кандидатствате:
1. Подготвяйте се от рано. Искат доплома почти навсякъде.
2. Решете какво искате навреме
3. Започнете да решавате "финансовия въпрос" отрано

Това мисля че е валидно за навсякъде. Малко повече за UK, докато съвсем не съм изключила от темата:

Spoiler:

Ако някой друг знае и иска да сподели нещо по въпроса (може и за друга страна) - да помогнем на бъдещите кандидати



Аз лично оставам с България. Може да се каже че вече съм приета в СУ
И оставам по няколко причини - едно че след толкова повтаряне разбрах че особено за моята специалност, който и където и да ми преподава.. общо взето сама ще трябва да си наливам в главата. Пък и в София ще ми е много по-лесно да се оправя.
Пък и не на последно място - ако отида там означава поне още 4 години зависимост, а аз гледам замо как да си прегриза синджира...



Postscriptum: В чужбина се влиза лесно ако си го планираш. Виж.. в България имаш разни изпити дето... да кажем че да влезеш в СУ или УАСГ е малко по-трудно, от колкото в повечето университети в чужбина...
Говоря ако езикът не ти е проблем. Но ако ще се изъчиш много на езиковия тест.. не знам после как се свиква там...
Макар че аз съм само по изпитите по математика. Даже мога да ви ги класирам по трудност, интересност и т.н. >.<


PostPostscriptum: Ама че пост О.о
На прочелите целия - извинявайте

Bryan написа:

добро е,но си оставам в България ^ ^ не смятам да мърдам.
Всички говорят, че нямало бъдеще тука и тн,ама бъдещето си го правя аз.

Абсолютно съм съгласна!

10000 пъти по-добро е тая анархия в България там поне те карат да мислиш,тука и тва го няма

Това нашето образование ли е??
Половината от осмокласниците са неграмотни, има живи примери в моя клас (около 6,7 човека) , които едва сричат, да не говорим за математика, английски език и т.н.
И не ми казвайте, че си зависи от човека. Зависи от подхода на учителите, материала и начина на преподаване.
Колкото и да обичам България не мога да се примиря с факта, че ще взема висше образование (дай боже) и после ще работя за 400 лв.
Когато другите деца мечтаеха да станат певици и космонавти, аз мечтаех някой ден да имам голяма къща и да съм адвокат и ще направя абсолютно всичко възможно, за да го постигна, но не в България

krissa написа:

10000 пъти по-добро е тая анархия в България там поне те карат да мислиш,тука и тва го няма

Съгласен съм с това мнение!

Johnny Alister написа:

Противоречиш си. Сама казваш, че в класа ти има хора, които едва сричат, чудесно обаче вие учите по един и същ учебник, преподават ви едни и същи учители....как тогава като не зависи от човека те са неграмотни, а ти не си? Освен това, ако самият теб те мързи да научиш няколко елементарни урока и най-невероятния учител не може да ти налее знания в главата.

Да права си, не съобразих.
Зависи и от човека - или искаш да преуспееш или не.

Образованието в чужбина не може да се сравнява с това в България.

Кент написа:

Образованието в чужбина не може да се сравнява с това в България.

Тоест къде в чужбина или България е по-добро?

Зависи си от много работи - къде ще идеш, какво ще учиш, кой университет избираш, в какъв град, финансово състояние и други подобни. В момента се води, че в Англия е най-добре, но таксите са космически. По-запозната съм със ситуацията в Германия, щото все пак до скоро бях решена да ходя там. Сега го отложих за магистратурата, нооо нека първо ме приемат тук и после ще говорим пак.
Като цяло опцията за образование в чужбина е нещо страхотно, защото дава съвсем други хоризонти на човека.

Мисля, след като завърша музикалното си образование тук, да замина за Германия и там да уча, и да работя.

Мисля,че е много добро. Надявам се да уча в чужбина, но после да се върна в България.