Какво не харесвам в себе си?

First topic message reminder :

Какво не харесвате в себе си и защо?...

1. Наивността си -много съм наивна ..
2. Ревността - много съм ревнива ..
3. Тъпото си държание понякога ..

Не мога да поемам отговорност за някои неща.
И нещо почвам да си оплитам думите от известно време..

Непоправим задник съм и не спирам да вбесявам хората около мен с неуместните си изказвания и безмисленото си театралничене. Осъзнавам какъв тъпанар съм известно време след поредната си проява на простотия, тъпо ми е и после започвам пак да се излагам.

Ето, казах го. Та-даам. Най-лошото е, че осъзнавам недостатъците си, а не успявам да ги поправя.

I'm an asshole, deal with it.

Защо толкова обичам да споря...Ако споря с някой за нещо, споря тихо търся си доводите и после може след 10 години като се срещна с човека ще му покажа твърденията си и ще се оплезя ( абе като 5-годишно хД )
Защо съм толкова срамежлива? Не мога на една форуумна да отида.. хД
И защо никога не мисля когато говоря истината си казвам всичко в очите, а това е доста лошо понякога тъй като наранявам хората без да се замисля...

Да добавя и, че трудно заговарям хора, също така трудно се отпускам пред нови хора. Вече наистина се дразня.

Оле, и аз го имам тоя проблем с заговарянето и отпускането в компаний. Това никак не е хубаво.

Като изключим външния вид.. за момента не харесвам това, че съм непостоянна.

И аз като Ваньо всичко си харесвам. Хубавото и лошото, красивото и грозното.

Няма перфектен човек, нали?

И аз като останалите на моменти се чувствам наивна, нахална, депресирана, непостоянна и какво ли още не. Ама и тези мигове си отминават.

Като всички и аз понякога се чувствам Квазимодо.. Деъм. И кво?
Нямам нужда да съм мис свят.

В крайна сметка - Пука ли ми?
- Не! ;д

мии доло горе всичко ;Д

Ади_Психаря написа:: По темата: мразя тихия си глас, наистина.
Най-вече защото хората първоначално изобщо не разбират, че говоря или че съм казала нещо, прекъсват си ме най-спокойно в резултат на което на мене ми окапва езикът и..глупава работа.

Съъъъщото!

Понякога мисля за 5 неща едновременно и не мога нормално да си оформя изреченията, грррррр.
Напоследък доста често си губя настроението.
От време на време изглеждам нацупена за нещо, а всъщност не съм.

Емии и аз доста трудно се отпускам в компании и минава време докато вече знам какво да кажа ;д, другото е, че говоря за нещо и мисля за нещо друго и почвам да смесвам думите ;д ''някой иска ли била(бира)'' и все такива тъпи грешки, също и когато съм нервна бъркам думи и букви иии незнам защо...и така другото си е тялото, ноо ;д да де няма перфектни хора...

Не харесвам в себе си това,че понякога правя компромиси повече отколкото е необходимо и че лесно се изнервям (в повечето случаи за глупости).Другото е,че винаги търся в мен причината за даден проблем,а това е прекалено самокритично..

Йен написа:: И аз като Ваньо всичко си харесвам. Хубавото и лошото, красивото и грозното.

Няма перфектен човек, нали?

И аз като останалите на моменти се чувствам наивна, нахална, депресирана, непостоянна и какво ли още не. Ама и тези мигове си отминават.

Като всички и аз понякога се чувствам Квазимодо.. Деъм. И кво?
Нямам нужда да съм мис свят.

В крайна сметка - Пука ли ми?
- Не! ;д

Има едно нещо, което не харесвам в себе си - несигурността.
Ама както каза Сирмето, всеки си има косури и трябва да се научим да се харесваме с тях.