RockPlace
Какво чакаш? Влизай!
RockPlace
Какво чакаш? Влизай!
RockPlace
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.



 
ИндексPortal with galГалерияТърсенеПоследни снимкиРегистрирайте сеВход
Similar topics

     

     Утрото на мрака

    Go down 
    +9
    fonix
    Алфонсин
    RoZzi
    mpayne
    RockPlace
    antani
    Илмари
    Щорко
    Руто
    13 posters
    Иди на страница : 1, 2  Next
    АвторСъобщение
    Руто
    Administrator
    Administrator
    Руто


    Male
    Брой мнения : 3990
    Location : Пловдив
    Интереси : Езици, философия, психология
    Рейтинг : 313
    Registration date : 17.07.2008

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyВто 20 Яну 2009, 20:38

    От сега ви предупреждавам,че това е тема за тези,които обичат да четат. Който се плаши от много думи,скупчени на едно място,може да спре до тук!

    Това е началото на грандиозен проект в стила на "Властелинът на пръстените" и "Междузвездни войни",както и в похвата на Зиндел, като разбира се, ще вложа и много неща от себе си,за да не бъде типичен за гореописаните.

    Нямам представа колко ще са книгите,частите в тях,главите...

    Може и да не направя революция във фантастиката,фентъзито и екзистенционалната белетристика,но поне ще се забавлявам.А ако още някой се забавлява заедно с мен,какво по-хубаво от това? Smile

    Ще гледам да поствам по две глави месечно,или поне по една в зависимост от вдъхновението ми.

    Ще поствам,дори никой да не чете devil
    Върнете се в началото Go down
    Руто
    Administrator
    Administrator
    Руто


    Male
    Брой мнения : 3990
    Location : Пловдив
    Интереси : Езици, философия, психология
    Рейтинг : 313
    Registration date : 17.07.2008

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyВто 20 Яну 2009, 20:39

    УТРОТО НА МРАКА


    ПЪРВА ЧАСТ

    1. НАТРАПНИКЪТ



    Тишината се стелеше като воал, разкъсван единствено от хруптенето на снега под краката ми, учестеното дишане на Рекс и забързаните удари на сърцето ми. В мрачната, равна белота зад мен в права линия се нижеха следите от стъпките ми, кръстосвани спорадично от лапите на другаря ми, а пред мен прегърбено се извисяваше планината с повалените си и частично затрупани от снега дървета.

    Денят преваляше и само след минути всичко щеше да потъне в непрогледен мрак, а температурата щеше рязко да падне с тридесет градуса. Трябваше да побързам, ако не исках да заспя завинаги в ледената прегръдка на зимната нощ.

    -Хайде, Рекс, -подвикнах ободряващо, но гласът ми потъна глухо и унило в плътната, сумрачна тишина. –Хайде, още малко и сме у дома.

    У дома... Стара, порутена вила, по чудо оцеляла след бомбардировките, може би защото беше невзрачна, отдалечена от града и закътана в началото на дерето между две планински възвишения. Беше я открил Рекс преди повече от година, докато търсехме диви зайци или каквото и да е оцеляло животно. Изпопадалите върху нея дървета и затрупалият я сняг я бяха замаскирали съвсем и дори от близо всеки би я взел за обикновено хълмче. Покривът й беше хлътнал под тежкия си товар, но най-важното бе, че коминът беше оцелял, а пораженията на стаичката бяха само изпопадалата от тавана мазилка. Мрачна и неприветлива дупка при други обстоятелства, със своята отдалеченост и естествена маскировка за мен сега тя беше не просто подслон, а уютен и топъл дом през смъртоносните нощни студове, кривалище и крепост срещу изгладнелите зверове, най-опасни от които бяха оцелелите хора.

    Внезапно, с наострени уши, Рекс се обърна назад и заръмжа сподавено –беше усетил човек. Машинално свалих предпазителя на автомата и се зарових в близката преспа, последван от четириногия ми приятел, който се сгуши в мен, продължавайки тихо да ръмжи.

    Рекс бе незаменим помощник. Беше ме последвал още като пале преди две години, докато обикалях из разрушените и разграбени магазини в близкия град в търсене на провизии и дрехи. След близо година самота така жадувах за другар, че му се зарадвах както дете би се зарадвало ако срещне Дядо Коледа. Разбира се, понякога се случваше да срещна хора, но те по-скоро представляваха опасност, отколкото помощ или компания. Цивилизоваността бе напълно изчезнала и съществуването ни беше сведено до оцеляване. Бяхме се превърнали в интелигентни зверове, готови да разкъсват всеки срещнат за връхната му дреха или провизиите, които е събрал, или просто от страх.

    Осъзнаването, че новият ми четирикрак приятел може да се окаже двойно острие –от една страна да ме предупреждава срещу неприятели, а от друга,че предупреждавайки ме с лая си, щеше да разкрива местонахождението ми, се потвърди още докато си проправяше път през ума ми. Иззад една огромна десетметрова купчина останки от панелен блок внезапно се появи групичка от трима мъже. Не ме забелязаха, но в следващия миг Рекс, така го бях нарекъл още като ме заследи, се спусна с лай към тях. Единият светкавично вдигна автомата си и изсипа къс откос към нас. Рекс се прекатури в устрема си и застина потръпвайки и скимтейки в снега. Другите също вдигаха автоматите си. Трябваше да действам мигновено ако не исках и аз да потръпвам в предсмъртна агония след две секунди. Носех автомата си винаги зареден с вдигнат предпазител, за да не възпроизведа неволен изстрел и да се самонараня. Нямах време за него. Сграбчих една граната от колана си, дръпнах шплента и я запратих към тях, залягайки под свистящите над главата ми куршуми. Трите секунди, нужни на капсул-детонатора да възпламени смъртоносния механизъм, ми се сториха като три века. После трясък и тишна, нарушавана единствено от скимтенето на Рекс. Погледнах предпазливо към нападателите си. И тримата лежаха неподвижно, проснати по очи върху снега. Свалих предпазителя на моя АК 7.62 и предпазливо се приближих до тях. Двамата бяха мъртви като панелените останки зад тях, а третия тихо стенеше и се опитваше да се обърне. Пуснах му един куршум в главата, не защото му бях ядосан или защото ми доставяше удоволствие да убивам, а защото той така или иначе нямаше да оцелее... просто му съкратих мъките. Не изпитвах нищо, докато натисках спусъка. По време на войната бях убил стотици и се бях нагледал на толкова трупове, че смъртта се беше превърнала в мое ежедневие –за петте години, трите от които беше продължила и двете след това, за мен бе станало по-обичайно да виждам повече мъртви, отколкото живи хора. Смъртта беше навсякъде –западна Европа бе не само обезлюдена, но и всяка форма на живот бе просто пометена за секунди и едва ли в следващите един милион години там би се пръкнала и елементарна бактерия. Южните райони бяха пощадени от ядрените бойни глави, но радиацията и ядрената зима си казваха думата и хората продължаваха да измират като мравки. Не знаех кой е спечелил войната, не ме и беше грижа. Всички хора бяха загубили от нея и дори червеите, които обикновено са победители във всяка една война, също бяха изтрити от лицето на земята. Самото лице на земята бе така грижливо пометено и облъчено, че ако не беше безкрайният сняг и дебелият слой земни частици в атмосферата, цялото северно полукълбо от космоса би изглеждало като лунен пейзаж. В северното полукълбо бе настъпил нов ледников период и аз се опитвах да оцелея в неговата периферия. Да оцелея, всичко останало беше без значение.

    След тази случка Рекс си научи урока. Кракът му заздравя и той стана неизменен мой спътник в редките походи, които предприемах, за да си набавя най-необходимото от безвъзвратно изчезналата цивилизация.

    Лежахме двамата в преспата, вперили очи в потъмняващата белота, псувах под нос заради забавянето и нежно почесвах Рекс зад ушите, за да успокоя ръмженето му. Тогава го видях –дребен, сив силует, който бавно се поклащаше, следвайки дирите ни. Под пръстите си усетих как козината на четириногия ми приятел настръхва, стягането на всяко мускулче миг преди да отприщи енергията си в нападателен скок.

    -Спокойно, Рекс, спокойно, -прошепнах в ухото му. Той ме погледна разбиращо за секунда-две, изскимтя тихичко, тялото му осезаемо се отпусна под ръката ми и очите му отново се концентрираха върху сивата фигура, която в момента се бе превърнала в целия му свят и която бавно, но с отчаяно постоянство се уголемяваше. До три минути щеше да е при нас. След три минути щях да се оттърва от натрапника и да се завтека към подслона си, преди студът да ме е превърнал във вечна ледена скулптура.

    Изпълзях няколко метра напред и заех удобна позиция за стрелба. Фигурата вече се различаваше ясно –беше дребна и въпреки оръфаните одеала, с които се беше увила, за да се предпази от студа, си личеше че е или жена или момче. Всъщност, отчетох го просто като факт, докато обирах мекия спусък –мнозина бяха изгубили живота си точно заради тази отживяла сантименталност: всеки беше убиец – и жените и децата. Оръжие не се виждаше, но това не беше гаранция –аз самият многократно се бях спасявал с граната в ръка. Рекс допълзя до мен без да откъсва поглед от натрапника. Беше престанал да ръмжи, но напрежението се виждаше във всяко негово движение и всяко косъмче. Поех дълбоко въздух и го задържах, за да поставя тялото си в пълна неподвижност. Мушката и мерника бяха в съвършена права линия, сочеща главата на крачещата с леко олюляване фигура. Миг преди да произведа изстрела тя се закова на място и се струполи.

    Отпуснах спусъка и се изправих без да отмествам автомата. Приближих се предпазливо и обърнах с крак проснатата по очи купчина одеала. Предположението ми се оказа правилно –беше или жена или момче, но още не можех да определя кое от двете, понеже лицето също беше увито и се виждаха само бузите и устните, които Рекс за моя изненада започна да ближе.

    Опипах набързо дрипите да проверя за оръжие, но освен сгъваемо ножче не можах да открия нищо друго. „Как си оцелял?” –запитах се, като леко се почудих кой род да използвам. Нямаше и храна, а дрехите не ставаха за нищо, тъй че се обърнах и се забързах към вилата. След десетина крачки забелязах, че Рекс не е до мен. Погледнах назад и го видях да клечи до купчината парцали.
    -Хайде, Рекс, нямаме много време.

    Рекс само изскимтя и остана неподвижен. Това също ме изненада –никога преди това не беше показвал неподчинение.

    -Е, както искаш, -повдигнах рамене аз и продължих, като знаех че не след дълго, ще не ще, щеше да ме последва.

    След още десетина метра ме догони лаят му. Заковах се вече изумен –не бях го чувал да лае откакто го раниха в престрелката при първата ни среща.

    -Ех, приятелю, -въздъхнах аз. –Май у тебе е останала повече човещина, отколкото у мене!


    Последната промяна е направена от Руто на Пет 20 Мар 2009, 17:50; мнението е било променяно общо 1 път
    Върнете се в началото Go down
    Руто
    Administrator
    Administrator
    Руто


    Male
    Брой мнения : 3990
    Location : Пловдив
    Интереси : Езици, философия, психология
    Рейтинг : 313
    Registration date : 17.07.2008

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyВто 27 Яну 2009, 15:17

    * * *


    Седях на масата и си допивах виното, когато усетих, че завивките на леглото зад мен се размърдаха. Обърнах се бавно. Момчето седеше притиснало гръб към възглавницата и се оглеждаше безумно. Продължих да го гледам без да помръдвам, докато очите му не се приковаха в моите, както те гледа коте, очакващо всеки момент да се хвърлиш към него. Съвсем плавно доближих цигарата до устата си и направих дълбока дръпка –светът беше отишъл по дяволите и няколко стари порока едва ли щяха да ме убият по-ефикасно от радиацията. Затова и се бях заредил с достатъчно запаси, поне за година-две, колкото и рисковано да беше да обикалям да ги търся, цигари и вино. Умишлено не бях донесъл у дома никакъв концентрат, макар често да се бях натъквал на твърди напитки, понеже не можех да си позволя да ме сварят натрапници, докато съм в алкохолен несвяст. Малкият продължаваше да ме гледа втренчено с широко отворените си кафеви очи, без да смее да отметне от тях спускащата се до диафрагмата му светлокестенява коса, която не бе виждала ножица поне от три години.

    Нарочно бях подкастрил брадата и косата си, както и бях разтребил стаята, за да може първото, което види, идвайки в съзнание, да има що-годе цивилизован вид. Газовата лампа, свещникът върху масата и игривите пламъци в камината създаваха усещане за домашен уют, подсилван от рафтовете с книги. Да, книги –прибирах ги винаги щом се натъкнех на тях, макар нерядко да заемаха мястото на жизненонеобходими провизии –те бяха моят прозорец към един изгубен свят, към унищожените стремежи и мечти за едно неосъществено бъдеще, родени в мъртвото минало. Те бяха моят единствен събеседник в безкрайните ледени дни и нощи, моето средство да не загубя разсъдъка си, макар и да не бях сигурен, дали все още имам такъв.

    Ужасът в очите на момчето постепенно се оттегли и се замени с недоумение. Чак тогава като че ли той забеляза Рекс, който се беше свил до краката му и го гледаше с повдигната, леко наклонена на дясно глава, изплезен език и махаща опашка. „Предател” –казах си на ум и се усмихнах под мустак.

    -Това е вратата, -посочих с цигарата сякаш между другото. –Ако ще бягаш, да знаеш на къде, но първо се облечи. Дрипите ти така воняха, че ставаха само за камината. За теб са, -продължих безразлично и погледнах към стола до леглото. –Може да ти са малко големи, но в наше време каквото и да облечеш, ще е последна мода.
    Малкият кимна и отново погледна към четириногия ми другар.

    -На него трябва да благодариш, -усмихнах се по-широко аз. –Ако не беше се застъпил за теб, отдавна вече да си се преселил в по-добрия свят.

    Рекс припълзя бавно на горе и го близна по ръката, след което положи глава в скута му и ме погледна с жълтеникавите си, умни очи.

    -Запознайте се, казах, -това е Рекс, мой приятел и твой спасител.

    В недоумяващите очи на госта ми се прокрадна усмивка и след миг двоумене той положи ръка върху врата на Рекс, почесвайки го леко зад ушите.

    -Виждам, че познаваш кучетата и какво харесват.

    Момчето кимна тъжно.

    -Как се казваш? –попитах го.

    Той се замисли. Въпросът ми наистина беше необичаен –мен самият не ме бяха питали как се казвам от три години някъде и не бях чувал името си от не помня кога.

    -Александър... Алекс, -отвърна тихичко момчето.

    -На колко години си, Алекс?

    -Шестнайсет, -и след кратък размисъл, -май.

    -Добре, Алекс, аз съм Теодор, Тео и по прищявка някаква на Рекс си под моя покрив сега. Можеш да останеш ако искаш, но ще трябва да помагаш. Както виждаш, тук имаш подслон, топлина и редовно хранене, но нищо от това не е дошло просто така. Като казах храна, се сещам че май си гладен, -казах и го погледнах въпросително. Той закима енергично с глава.

    -Добре, -продължих аз, -ще изляза да донеса дърва, а ти през това време се облечи и ще видим какво е останало в килера.

    -Може ли малко... вода...? –попита плахо малкият.

    -Разбира се, -отвърнах, -нормално е да си пресъхнал след треската. Водата е в онази туба до вратата. Пий спокойно, преварил съм я и съм я обработил с йод.

    Докато затварях вратата след себе си, се замислих дали нямаше да е по-добре ако му бях напълнил водата в чаша.

    „По дяволите и хлапето”, изругах на ум. „Размекна ме!”, но миг след това осъзнах, че безбрежната снежна шир с непрестанните си виелици и смъртоносен мраз, със загиналата цивилизация и опасностите, дебнещи на всяка крачка и всяка секунда, вече не ми изглеждаше толкова пуста и безнадеждна.


    Последната промяна е направена от Руто на Пет 20 Мар 2009, 18:05; мнението е било променяно общо 1 път
    Върнете се в началото Go down
    Щорко
    Rockplacer
    Rockplacer
    Щорко


    Male
    Age : 31
    Брой мнения : 954
    Рейтинг : 30
    Registration date : 01.03.2009

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyПет 20 Мар 2009, 15:50

    Мисля тая вечер да седна да го чета, знам, че си любител на думичките и ше е интересно.
    Върнете се в началото Go down
    Руто
    Administrator
    Administrator
    Руто


    Male
    Брой мнения : 3990
    Location : Пловдив
    Интереси : Езици, философия, психология
    Рейтинг : 313
    Registration date : 17.07.2008

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyПет 20 Мар 2009, 17:27

    Хех, аз направо бях забравил за таз тема biggrin
    Трябва да вкарам малко продължение, ама не съм сигурен да ли има смисъл.
    Върнете се в началото Go down
    Илмари
    Rockplacer
    Rockplacer
    Илмари


    Male
    Age : 31
    Брой мнения : 1492
    Location : Пловдив
    Интереси : интересни
    Рейтинг : 9
    Registration date : 24.01.2009

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyПет 20 Мар 2009, 17:43

    аааа, човек. Много е яко Smile , определено почвай да пишеш книга Peace Yes
    Върнете се в началото Go down
    antani
    Unique
    Unique
    antani


    Male
    Age : 29
    Брой мнения : 958
    Location : Пловдив
    Интереси : Hardcore,Japan,World of Warcraft
    Рейтинг : 25
    Registration date : 06.02.2009

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyПет 20 Мар 2009, 21:31

    след 27 мин четене ето го и моя коментар -->

    Много е зверско. Наистина трябва да помислиш по коментара на @Nordri за книгата. Ще ти помагаме ако трябва Smile
    Върнете се в началото Go down
    Руто
    Administrator
    Administrator
    Руто


    Male
    Брой мнения : 3990
    Location : Пловдив
    Интереси : Езици, философия, психология
    Рейтинг : 313
    Registration date : 17.07.2008

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyПет 20 Мар 2009, 21:39

    27 мин Astounded Ъгх, трогнат съм... и да, ще продължа да пиша Smile
    Върнете се в началото Go down
    antani
    Unique
    Unique
    antani


    Male
    Age : 29
    Брой мнения : 958
    Location : Пловдив
    Интереси : Hardcore,Japan,World of Warcraft
    Рейтинг : 25
    Registration date : 06.02.2009

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyПет 20 Мар 2009, 21:41

    Руто написа:
    27 мин Astounded Ъгх, трогнат съм

    Ти да не мислиш, че го четах аз xD с една приятелка съм у нас и тя го чете за мен.

    Иначе аз както сричам и чета грешно за час и малко ще го прочета

    Иначе много и хареса и на нея Smile
    Върнете се в началото Go down
    RockPlace
    Administrator
    Administrator
    RockPlace


    Male
    Брой мнения : 1570
    Рейтинг : 87
    Registration date : 12.07.2008

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyПет 20 Мар 2009, 21:56

    Невероятно. 5 Звезди Ру Smile
    Върнете се в началото Go down
    Руто
    Administrator
    Administrator
    Руто


    Male
    Брой мнения : 3990
    Location : Пловдив
    Интереси : Езици, философия, психология
    Рейтинг : 313
    Registration date : 17.07.2008

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyПет 20 Мар 2009, 21:57

    Йес вее Sunshine Вече наистина се надъхах Bounce
    Върнете се в началото Go down
    antani
    Unique
    Unique
    antani


    Male
    Age : 29
    Брой мнения : 958
    Location : Пловдив
    Интереси : Hardcore,Japan,World of Warcraft
    Рейтинг : 25
    Registration date : 06.02.2009

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyПет 20 Мар 2009, 21:59

    Руто написа:
    Йес вее Sunshine Вече наистина се надъхах Bounce
    Продължавай, Само като прочетох, че е он жандрът на Властелина почнах да чета (да ми четът)
    Въпрос от къде ти дойде тази идея за първа глава?
    Върнете се в началото Go down
    Руто
    Administrator
    Administrator
    Руто


    Male
    Брой мнения : 3990
    Location : Пловдив
    Интереси : Езици, философия, психология
    Рейтинг : 313
    Registration date : 17.07.2008

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyПет 20 Мар 2009, 22:02

    От един сън Smile
    Върнете се в началото Go down
    mpayne
    Newbie
    Newbie
    mpayne


    Male
    Age : 30
    Брой мнения : 69
    Location : Somewhere in my dreams
    Рейтинг : 6
    Registration date : 06.02.2009

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyПет 20 Мар 2009, 23:20

    Сънищата са доста вдъхновяващи Smile
    Върнете се в началото Go down
    antani
    Unique
    Unique
    antani


    Male
    Age : 29
    Брой мнения : 958
    Location : Пловдив
    Интереси : Hardcore,Japan,World of Warcraft
    Рейтинг : 25
    Registration date : 06.02.2009

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyПет 20 Мар 2009, 23:25

    Да така е!
    Само където във всички който съм ги сънувал се събужам точно на най-интерестното.

    Само 2-3 пъти съм си сънувал целия сън.

    Последно беше преди 2-3 дена Smile Offtopic
    Върнете се в началото Go down
    Руто
    Administrator
    Administrator
    Руто


    Male
    Брой мнения : 3990
    Location : Пловдив
    Интереси : Езици, философия, психология
    Рейтинг : 313
    Registration date : 17.07.2008

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyПет 20 Мар 2009, 23:27

    Ей, има си тема за сънищата. Не ми флудете в темата!
    Върнете се в началото Go down
    RoZzi
    Great
    Great
    RoZzi


    Female
    Age : 29
    Брой мнения : 244
    Location : ВТ
    Интереси : музика, рисуване
    Рейтинг : 4
    Registration date : 30.11.2008

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyСъб 28 Мар 2009, 16:03

    УОУ! Грабна ме! Казвам го, защото не се е случвало да седна да чета нещо и то да ме грабне на втория абзац от мнооого време. Не, то всъщност още заглавието ме заинтересува. Харесва ми идеята. Smile
    Ако мислиш да пишеш книга ще си имаш много почитатели.. Yes
    Чакаме продължението. ^^
    Върнете се в началото Go down
    Гост
    Гост




    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyВто 07 Апр 2009, 17:51

    Ру, наваксам със секцията, щот скуката тресе работното място. Та стигнах и до твойто...

    Яко е. Като стил не мога да кажа, че нещо му липсва. Като свят обаче имам няколко въпроса:

    Действието се развива на постапокалиптичната Земя?
    Ако да, къде по покрайнините на северното полукълбо, щото не ми хрумва, локация близка до Рекс и Александър?
    Защо при липса на храна хората не ядат хора? Струва ми се логично, а героя оставя трупове след себе си, все едно си гледа диетата.
    Пушека от комина не издава ли лесно локацията на дома му?
    Не смятам, че Алекс се държи мноо адекватно. Мога да обвиня радиацията, разбира се. Но не вярвам, тва да си имал впредвид. Едно лапе като него не трябва ли да е по-близо до лудостта и по-далече от комуникацията след поне три години сняг, отрови и смърт?
    Върнете се в началото Go down
    Руто
    Administrator
    Administrator
    Руто


    Male
    Брой мнения : 3990
    Location : Пловдив
    Интереси : Езици, философия, психология
    Рейтинг : 313
    Registration date : 17.07.2008

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyВто 07 Апр 2009, 18:24

    Onibaka написа:
    Ру, наваксам със секцията, щот скуката тресе работното място. Та стигнах и до твойто...

    Яко е. Като стил не мога да кажа, че нещо му липсва.
    Благодаря.

    Onibaka написа:
    Като свят обаче имам няколко въпроса:

    Действието се развива на постапокалиптичната Земя?

    Само северното полукълбо е обезлюдено, а западната цивилизация е безвъзвратно заличена и това, което наричаме "Трети свят" е в разцвет.

    Onibaka написа:
    Ако да, къде по покрайнините на северното полукълбо, щото не ми хрумва, локация близка до Рекс и Александър?

    Локацията е Балканите, но нарочно избирам универсални имена за героите си, т.е. Теодор и Александър са гръцки, но в съкратения си вариант - Тео, Алекс - са си типични западни имена, символизират някакъв оцеляващ остатък от Запада. Неслучайно е избрано и името Рекс (лат. Цар) за име на куче - също символика за падението на западното царуване над света.

    Onibaka написа:
    Защо при липса на храна хората не ядат хора? Струва ми се логично, а героя оставя трупове след себе си, все едно си гледа диетата.

    По-голямата част от оцелелите е емигрирала на юг и на изток и запасите от храна (особено на трайна храна при минусови температури) все още са повече от хората, на които са нужни. Събирането й обаче е трудно и затова повечето предпочитат другите да им я съберат и след това да я отнемат от тях.

    Onibaka написа:
    Пушека от комина не издава ли лесно локацията на дома му?

    Издава я, но, от една страна, огънят е жизненоважен, а от друга - този пушек ми е нужен за по-късното развитие на историята.

    Onibaka написа:
    Не смятам, че Алекс се държи мноо адекватно. Мога да обвиня радиацията, разбира се. Но не вярвам, тва да си имал впредвид. Едно лапе като него не трябва ли да е по-близо до лудостта и по-далече от комуникацията след поне три години сняг, отрови и смърт?

    Алекс не е бил сам през тези три години - не би оцелял просто. Повестованието продължава с няколко страници от неговата история, където поведението му ще се обясни на читателя.

    Всъщност Алекс е главният герой в първата книга и като такъв е нормално да бъдат хиперболизирани някои негови качества, за да се обоснове ролята му на световен религиозен водач, който управлява света след като премахва хегемонията на исляма в Рим. Няма да разкривам повече развитието на историята, но ако мога да го оприлича с някого, той е Дард Вейдър само че като върховен Сит.

    П.П. Честита работа Smile
    Каква е?
    Надявам се да ти допада.
    Върнете се в началото Go down
    Алфонсин
    Great
    Great
    Алфонсин


    Female
    Age : 29
    Брой мнения : 245
    Location : нявсякъде, но повече никъде
    Рейтинг : 14
    Registration date : 05.02.2009

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyВто 07 Апр 2009, 21:41

    Иха, Руто, много ми харесва. И за съжаление смятам, че това ще бъде е дна напълно...възможна реалност, уви.
    Засега всичко твое, което съм чела, много ми харесва и наистина се надявам да пишеш още. Както каза... какво по-хубаво от споделената радост? Smile
    Thumbup
    Върнете се в началото Go down
    Руто
    Administrator
    Administrator
    Руто


    Male
    Брой мнения : 3990
    Location : Пловдив
    Интереси : Езици, философия, психология
    Рейтинг : 313
    Registration date : 17.07.2008

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyВто 07 Апр 2009, 21:52

    Благодаря и на теб Smile

    За сега ще се концентрирам върху написването на няколко кратки разказа, един от които ще изберем за участието ми в конкурса.

    Но пък знам ли - може паралено да се появи и нещо по този проект Smile
    Върнете се в началото Go down
    fonix
    Rockplacer
    Rockplacer
    fonix


    Male
    Age : 38
    Брой мнения : 770
    Location : Sofia
    Интереси : Колоездене и Обикаляне по чукари
    Рейтинг : 15
    Registration date : 09.09.2008

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyВто 21 Юли 2009, 01:41

    Руто написа:

    Ще гледам да поствам по две глави месечно,или поне по една в зависимост от вдъхновението ми.

    Ще поствам,дори никой да не чете devil
    До тук си назад с няколко глави Smile
    Да не говорим, че някой чете biggrin

    Не знам какво повече да ти кажа освен, че бих искал да го видя завършено. Изглежда страшно интригуващо.
    ПостАпокалиптичното Rock on
    Върнете се в началото Go down
    Selene
    Rockplacer
    Rockplacer
    Selene


    Female
    Age : 32
    Брой мнения : 1152
    Location : Предимно София О.о
    Рейтинг : 43
    Registration date : 07.04.2009

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyСъб 03 Апр 2010, 20:37

    Разрешено ли ми е, повече от година след началото, да попитам какво става нататък?

    Ако отида в някоя книжарница и зачета това в началото на някоя книга, веднага бих си я купила и със сигурност бих я изчела за 3-4 дена максимум (зависи колко страници е (приемаме че е до 800)) О.о
    Върнете се в началото Go down
    Руто
    Administrator
    Administrator
    Руто


    Male
    Брой мнения : 3990
    Location : Пловдив
    Интереси : Езици, философия, психология
    Рейтинг : 313
    Registration date : 17.07.2008

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyПон 05 Апр 2010, 23:05

    Ок, ще има продължение най-много до 2 дена. Обещавам!
    Върнете се в началото Go down
    skyforger
    Fan
    Fan
    skyforger


    Female
    Age : 30
    Брой мнения : 579
    Location : Пловдив
    Рейтинг : 0
    Registration date : 30.12.2009

    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака EmptyВто 06 Апр 2010, 09:20

    И аз го очаквам с нетърпение. Bounce Стана ми много интересно. Rolleyes
    Малко неща са ме заинтригували така от първия абзац.
    Върнете се в началото Go down
    Sponsored content





    Утрото на мрака Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Утрото на мрака   Утрото на мрака Empty

    Върнете се в началото Go down
     
    Утрото на мрака
    Върнете се в началото 
    Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next
     Similar topics
    -

    Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
    RockPlace :: ИНТЕРЕСИ И ХОБИТА :: Пишеш? Рисуваш? Снимаш?-
    Идете на: