|
| | Утрото на мрака | |
|
+9fonix Алфонсин RoZzi mpayne RockPlace antani Илмари Щорко Руто 13 posters | |
Автор | Съобщение |
---|
Руто Administrator
Брой мнения : 3990 Location : Пловдив Интереси : Езици, философия, психология Рейтинг : 313 Registration date : 17.07.2008
| Заглавие: Утрото на мрака Вто 20 Яну 2009, 20:38 | |
| От сега ви предупреждавам,че това е тема за тези,които обичат да четат. Който се плаши от много думи,скупчени на едно място,може да спре до тук! Това е началото на грандиозен проект в стила на "Властелинът на пръстените" и "Междузвездни войни",както и в похвата на Зиндел, като разбира се, ще вложа и много неща от себе си,за да не бъде типичен за гореописаните. Нямам представа колко ще са книгите,частите в тях,главите... Може и да не направя революция във фантастиката,фентъзито и екзистенционалната белетристика,но поне ще се забавлявам.А ако още някой се забавлява заедно с мен,какво по-хубаво от това? Ще гледам да поствам по две глави месечно,или поне по една в зависимост от вдъхновението ми. Ще поствам,дори никой да не чете | |
| | | Руто Administrator
Брой мнения : 3990 Location : Пловдив Интереси : Езици, философия, психология Рейтинг : 313 Registration date : 17.07.2008
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Вто 20 Яну 2009, 20:39 | |
| УТРОТО НА МРАКА
ПЪРВА ЧАСТ
1. НАТРАПНИКЪТ Тишината се стелеше като воал, разкъсван единствено от хруптенето на снега под краката ми, учестеното дишане на Рекс и забързаните удари на сърцето ми. В мрачната, равна белота зад мен в права линия се нижеха следите от стъпките ми, кръстосвани спорадично от лапите на другаря ми, а пред мен прегърбено се извисяваше планината с повалените си и частично затрупани от снега дървета. Денят преваляше и само след минути всичко щеше да потъне в непрогледен мрак, а температурата щеше рязко да падне с тридесет градуса. Трябваше да побързам, ако не исках да заспя завинаги в ледената прегръдка на зимната нощ. -Хайде, Рекс, -подвикнах ободряващо, но гласът ми потъна глухо и унило в плътната, сумрачна тишина. –Хайде, още малко и сме у дома. У дома... Стара, порутена вила, по чудо оцеляла след бомбардировките, може би защото беше невзрачна, отдалечена от града и закътана в началото на дерето между две планински възвишения. Беше я открил Рекс преди повече от година, докато търсехме диви зайци или каквото и да е оцеляло животно. Изпопадалите върху нея дървета и затрупалият я сняг я бяха замаскирали съвсем и дори от близо всеки би я взел за обикновено хълмче. Покривът й беше хлътнал под тежкия си товар, но най-важното бе, че коминът беше оцелял, а пораженията на стаичката бяха само изпопадалата от тавана мазилка. Мрачна и неприветлива дупка при други обстоятелства, със своята отдалеченост и естествена маскировка за мен сега тя беше не просто подслон, а уютен и топъл дом през смъртоносните нощни студове, кривалище и крепост срещу изгладнелите зверове, най-опасни от които бяха оцелелите хора. Внезапно, с наострени уши, Рекс се обърна назад и заръмжа сподавено –беше усетил човек. Машинално свалих предпазителя на автомата и се зарових в близката преспа, последван от четириногия ми приятел, който се сгуши в мен, продължавайки тихо да ръмжи. Рекс бе незаменим помощник. Беше ме последвал още като пале преди две години, докато обикалях из разрушените и разграбени магазини в близкия град в търсене на провизии и дрехи. След близо година самота така жадувах за другар, че му се зарадвах както дете би се зарадвало ако срещне Дядо Коледа. Разбира се, понякога се случваше да срещна хора, но те по-скоро представляваха опасност, отколкото помощ или компания. Цивилизоваността бе напълно изчезнала и съществуването ни беше сведено до оцеляване. Бяхме се превърнали в интелигентни зверове, готови да разкъсват всеки срещнат за връхната му дреха или провизиите, които е събрал, или просто от страх. Осъзнаването, че новият ми четирикрак приятел може да се окаже двойно острие –от една страна да ме предупреждава срещу неприятели, а от друга,че предупреждавайки ме с лая си, щеше да разкрива местонахождението ми, се потвърди още докато си проправяше път през ума ми. Иззад една огромна десетметрова купчина останки от панелен блок внезапно се появи групичка от трима мъже. Не ме забелязаха, но в следващия миг Рекс, така го бях нарекъл още като ме заследи, се спусна с лай към тях. Единият светкавично вдигна автомата си и изсипа къс откос към нас. Рекс се прекатури в устрема си и застина потръпвайки и скимтейки в снега. Другите също вдигаха автоматите си. Трябваше да действам мигновено ако не исках и аз да потръпвам в предсмъртна агония след две секунди. Носех автомата си винаги зареден с вдигнат предпазител, за да не възпроизведа неволен изстрел и да се самонараня. Нямах време за него. Сграбчих една граната от колана си, дръпнах шплента и я запратих към тях, залягайки под свистящите над главата ми куршуми. Трите секунди, нужни на капсул-детонатора да възпламени смъртоносния механизъм, ми се сториха като три века. После трясък и тишна, нарушавана единствено от скимтенето на Рекс. Погледнах предпазливо към нападателите си. И тримата лежаха неподвижно, проснати по очи върху снега. Свалих предпазителя на моя АК 7.62 и предпазливо се приближих до тях. Двамата бяха мъртви като панелените останки зад тях, а третия тихо стенеше и се опитваше да се обърне. Пуснах му един куршум в главата, не защото му бях ядосан или защото ми доставяше удоволствие да убивам, а защото той така или иначе нямаше да оцелее... просто му съкратих мъките. Не изпитвах нищо, докато натисках спусъка. По време на войната бях убил стотици и се бях нагледал на толкова трупове, че смъртта се беше превърнала в мое ежедневие –за петте години, трите от които беше продължила и двете след това, за мен бе станало по-обичайно да виждам повече мъртви, отколкото живи хора. Смъртта беше навсякъде –западна Европа бе не само обезлюдена, но и всяка форма на живот бе просто пометена за секунди и едва ли в следващите един милион години там би се пръкнала и елементарна бактерия. Южните райони бяха пощадени от ядрените бойни глави, но радиацията и ядрената зима си казваха думата и хората продължаваха да измират като мравки. Не знаех кой е спечелил войната, не ме и беше грижа. Всички хора бяха загубили от нея и дори червеите, които обикновено са победители във всяка една война, също бяха изтрити от лицето на земята. Самото лице на земята бе така грижливо пометено и облъчено, че ако не беше безкрайният сняг и дебелият слой земни частици в атмосферата, цялото северно полукълбо от космоса би изглеждало като лунен пейзаж. В северното полукълбо бе настъпил нов ледников период и аз се опитвах да оцелея в неговата периферия. Да оцелея, всичко останало беше без значение. След тази случка Рекс си научи урока. Кракът му заздравя и той стана неизменен мой спътник в редките походи, които предприемах, за да си набавя най-необходимото от безвъзвратно изчезналата цивилизация. Лежахме двамата в преспата, вперили очи в потъмняващата белота, псувах под нос заради забавянето и нежно почесвах Рекс зад ушите, за да успокоя ръмженето му. Тогава го видях –дребен, сив силует, който бавно се поклащаше, следвайки дирите ни. Под пръстите си усетих как козината на четириногия ми приятел настръхва, стягането на всяко мускулче миг преди да отприщи енергията си в нападателен скок. -Спокойно, Рекс, спокойно, -прошепнах в ухото му. Той ме погледна разбиращо за секунда-две, изскимтя тихичко, тялото му осезаемо се отпусна под ръката ми и очите му отново се концентрираха върху сивата фигура, която в момента се бе превърнала в целия му свят и която бавно, но с отчаяно постоянство се уголемяваше. До три минути щеше да е при нас. След три минути щях да се оттърва от натрапника и да се завтека към подслона си, преди студът да ме е превърнал във вечна ледена скулптура. Изпълзях няколко метра напред и заех удобна позиция за стрелба. Фигурата вече се различаваше ясно –беше дребна и въпреки оръфаните одеала, с които се беше увила, за да се предпази от студа, си личеше че е или жена или момче. Всъщност, отчетох го просто като факт, докато обирах мекия спусък –мнозина бяха изгубили живота си точно заради тази отживяла сантименталност: всеки беше убиец – и жените и децата. Оръжие не се виждаше, но това не беше гаранция –аз самият многократно се бях спасявал с граната в ръка. Рекс допълзя до мен без да откъсва поглед от натрапника. Беше престанал да ръмжи, но напрежението се виждаше във всяко негово движение и всяко косъмче. Поех дълбоко въздух и го задържах, за да поставя тялото си в пълна неподвижност. Мушката и мерника бяха в съвършена права линия, сочеща главата на крачещата с леко олюляване фигура. Миг преди да произведа изстрела тя се закова на място и се струполи. Отпуснах спусъка и се изправих без да отмествам автомата. Приближих се предпазливо и обърнах с крак проснатата по очи купчина одеала. Предположението ми се оказа правилно –беше или жена или момче, но още не можех да определя кое от двете, понеже лицето също беше увито и се виждаха само бузите и устните, които Рекс за моя изненада започна да ближе. Опипах набързо дрипите да проверя за оръжие, но освен сгъваемо ножче не можах да открия нищо друго. „Как си оцелял?” –запитах се, като леко се почудих кой род да използвам. Нямаше и храна, а дрехите не ставаха за нищо, тъй че се обърнах и се забързах към вилата. След десетина крачки забелязах, че Рекс не е до мен. Погледнах назад и го видях да клечи до купчината парцали. -Хайде, Рекс, нямаме много време. Рекс само изскимтя и остана неподвижен. Това също ме изненада –никога преди това не беше показвал неподчинение. -Е, както искаш, -повдигнах рамене аз и продължих, като знаех че не след дълго, ще не ще, щеше да ме последва. След още десетина метра ме догони лаят му. Заковах се вече изумен –не бях го чувал да лае откакто го раниха в престрелката при първата ни среща. -Ех, приятелю, -въздъхнах аз. –Май у тебе е останала повече човещина, отколкото у мене!
Последната промяна е направена от Руто на Пет 20 Мар 2009, 17:50; мнението е било променяно общо 1 път | |
| | | Руто Administrator
Брой мнения : 3990 Location : Пловдив Интереси : Езици, философия, психология Рейтинг : 313 Registration date : 17.07.2008
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Вто 27 Яну 2009, 15:17 | |
| * * * Седях на масата и си допивах виното, когато усетих, че завивките на леглото зад мен се размърдаха. Обърнах се бавно. Момчето седеше притиснало гръб към възглавницата и се оглеждаше безумно. Продължих да го гледам без да помръдвам, докато очите му не се приковаха в моите, както те гледа коте, очакващо всеки момент да се хвърлиш към него. Съвсем плавно доближих цигарата до устата си и направих дълбока дръпка –светът беше отишъл по дяволите и няколко стари порока едва ли щяха да ме убият по-ефикасно от радиацията. Затова и се бях заредил с достатъчно запаси, поне за година-две, колкото и рисковано да беше да обикалям да ги търся, цигари и вино. Умишлено не бях донесъл у дома никакъв концентрат, макар често да се бях натъквал на твърди напитки, понеже не можех да си позволя да ме сварят натрапници, докато съм в алкохолен несвяст. Малкият продължаваше да ме гледа втренчено с широко отворените си кафеви очи, без да смее да отметне от тях спускащата се до диафрагмата му светлокестенява коса, която не бе виждала ножица поне от три години. Нарочно бях подкастрил брадата и косата си, както и бях разтребил стаята, за да може първото, което види, идвайки в съзнание, да има що-годе цивилизован вид. Газовата лампа, свещникът върху масата и игривите пламъци в камината създаваха усещане за домашен уют, подсилван от рафтовете с книги. Да, книги –прибирах ги винаги щом се натъкнех на тях, макар нерядко да заемаха мястото на жизненонеобходими провизии –те бяха моят прозорец към един изгубен свят, към унищожените стремежи и мечти за едно неосъществено бъдеще, родени в мъртвото минало. Те бяха моят единствен събеседник в безкрайните ледени дни и нощи, моето средство да не загубя разсъдъка си, макар и да не бях сигурен, дали все още имам такъв. Ужасът в очите на момчето постепенно се оттегли и се замени с недоумение. Чак тогава като че ли той забеляза Рекс, който се беше свил до краката му и го гледаше с повдигната, леко наклонена на дясно глава, изплезен език и махаща опашка. „Предател” –казах си на ум и се усмихнах под мустак. -Това е вратата, -посочих с цигарата сякаш между другото. –Ако ще бягаш, да знаеш на къде, но първо се облечи. Дрипите ти така воняха, че ставаха само за камината. За теб са, -продължих безразлично и погледнах към стола до леглото. –Може да ти са малко големи, но в наше време каквото и да облечеш, ще е последна мода. Малкият кимна и отново погледна към четириногия ми другар. -На него трябва да благодариш, -усмихнах се по-широко аз. –Ако не беше се застъпил за теб, отдавна вече да си се преселил в по-добрия свят. Рекс припълзя бавно на горе и го близна по ръката, след което положи глава в скута му и ме погледна с жълтеникавите си, умни очи. -Запознайте се, казах, -това е Рекс, мой приятел и твой спасител. В недоумяващите очи на госта ми се прокрадна усмивка и след миг двоумене той положи ръка върху врата на Рекс, почесвайки го леко зад ушите. -Виждам, че познаваш кучетата и какво харесват. Момчето кимна тъжно. -Как се казваш? –попитах го. Той се замисли. Въпросът ми наистина беше необичаен –мен самият не ме бяха питали как се казвам от три години някъде и не бях чувал името си от не помня кога. -Александър... Алекс, -отвърна тихичко момчето. -На колко години си, Алекс? -Шестнайсет, -и след кратък размисъл, -май. -Добре, Алекс, аз съм Теодор, Тео и по прищявка някаква на Рекс си под моя покрив сега. Можеш да останеш ако искаш, но ще трябва да помагаш. Както виждаш, тук имаш подслон, топлина и редовно хранене, но нищо от това не е дошло просто така. Като казах храна, се сещам че май си гладен, -казах и го погледнах въпросително. Той закима енергично с глава. -Добре, -продължих аз, -ще изляза да донеса дърва, а ти през това време се облечи и ще видим какво е останало в килера. -Може ли малко... вода...? –попита плахо малкият. -Разбира се, -отвърнах, -нормално е да си пресъхнал след треската. Водата е в онази туба до вратата. Пий спокойно, преварил съм я и съм я обработил с йод. Докато затварях вратата след себе си, се замислих дали нямаше да е по-добре ако му бях напълнил водата в чаша. „По дяволите и хлапето”, изругах на ум. „Размекна ме!”, но миг след това осъзнах, че безбрежната снежна шир с непрестанните си виелици и смъртоносен мраз, със загиналата цивилизация и опасностите, дебнещи на всяка крачка и всяка секунда, вече не ми изглеждаше толкова пуста и безнадеждна.
Последната промяна е направена от Руто на Пет 20 Мар 2009, 18:05; мнението е било променяно общо 1 път | |
| | | Щорко Rockplacer
Age : 31 Брой мнения : 954 Рейтинг : 30 Registration date : 01.03.2009
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Пет 20 Мар 2009, 15:50 | |
| Мисля тая вечер да седна да го чета, знам, че си любител на думичките и ше е интересно. | |
| | | Руто Administrator
Брой мнения : 3990 Location : Пловдив Интереси : Езици, философия, психология Рейтинг : 313 Registration date : 17.07.2008
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Пет 20 Мар 2009, 17:27 | |
| Хех, аз направо бях забравил за таз тема Трябва да вкарам малко продължение, ама не съм сигурен да ли има смисъл. | |
| | | Илмари Rockplacer
Age : 31 Брой мнения : 1492 Location : Пловдив Интереси : интересни Рейтинг : 9 Registration date : 24.01.2009
| | | | antani Unique
Age : 29 Брой мнения : 958 Location : Пловдив Интереси : Hardcore,Japan,World of Warcraft Рейтинг : 25 Registration date : 06.02.2009
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Пет 20 Мар 2009, 21:31 | |
| след 27 мин четене ето го и моя коментар --> Много е зверско. Наистина трябва да помислиш по коментара на @Nordri за книгата. Ще ти помагаме ако трябва | |
| | | Руто Administrator
Брой мнения : 3990 Location : Пловдив Интереси : Езици, философия, психология Рейтинг : 313 Registration date : 17.07.2008
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Пет 20 Мар 2009, 21:39 | |
| 27 мин Ъгх, трогнат съм... и да, ще продължа да пиша | |
| | | antani Unique
Age : 29 Брой мнения : 958 Location : Пловдив Интереси : Hardcore,Japan,World of Warcraft Рейтинг : 25 Registration date : 06.02.2009
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Пет 20 Мар 2009, 21:41 | |
| - Руто написа:
- 27 мин Ъгх, трогнат съм
Ти да не мислиш, че го четах аз xD с една приятелка съм у нас и тя го чете за мен. Иначе аз както сричам и чета грешно за час и малко ще го прочета Иначе много и хареса и на нея | |
| | | RockPlace Administrator
Брой мнения : 1570 Рейтинг : 87 Registration date : 12.07.2008
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Пет 20 Мар 2009, 21:56 | |
| Невероятно. 5 Звезди Ру | |
| | | Руто Administrator
Брой мнения : 3990 Location : Пловдив Интереси : Езици, философия, психология Рейтинг : 313 Registration date : 17.07.2008
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Пет 20 Мар 2009, 21:57 | |
| Йес вее Вече наистина се надъхах | |
| | | antani Unique
Age : 29 Брой мнения : 958 Location : Пловдив Интереси : Hardcore,Japan,World of Warcraft Рейтинг : 25 Registration date : 06.02.2009
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Пет 20 Мар 2009, 21:59 | |
| - Руто написа:
- Йес вее Вече наистина се надъхах
Продължавай, Само като прочетох, че е он жандрът на Властелина почнах да чета (да ми четът) Въпрос от къде ти дойде тази идея за първа глава? | |
| | | Руто Administrator
Брой мнения : 3990 Location : Пловдив Интереси : Езици, философия, психология Рейтинг : 313 Registration date : 17.07.2008
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Пет 20 Мар 2009, 22:02 | |
| От един сън | |
| | | mpayne Newbie
Age : 30 Брой мнения : 69 Location : Somewhere in my dreams Рейтинг : 6 Registration date : 06.02.2009
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Пет 20 Мар 2009, 23:20 | |
| Сънищата са доста вдъхновяващи | |
| | | antani Unique
Age : 29 Брой мнения : 958 Location : Пловдив Интереси : Hardcore,Japan,World of Warcraft Рейтинг : 25 Registration date : 06.02.2009
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Пет 20 Мар 2009, 23:25 | |
| Да така е! Само където във всички който съм ги сънувал се събужам точно на най-интерестното. Само 2-3 пъти съм си сънувал целия сън. Последно беше преди 2-3 дена | |
| | | Руто Administrator
Брой мнения : 3990 Location : Пловдив Интереси : Езици, философия, психология Рейтинг : 313 Registration date : 17.07.2008
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Пет 20 Мар 2009, 23:27 | |
| Ей, има си тема за сънищата. Не ми флудете в темата! | |
| | | RoZzi Great
Age : 29 Брой мнения : 244 Location : ВТ Интереси : музика, рисуване Рейтинг : 4 Registration date : 30.11.2008
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Съб 28 Мар 2009, 16:03 | |
| УОУ! Грабна ме! Казвам го, защото не се е случвало да седна да чета нещо и то да ме грабне на втория абзац от мнооого време. Не, то всъщност още заглавието ме заинтересува. Харесва ми идеята. Ако мислиш да пишеш книга ще си имаш много почитатели.. Чакаме продължението. ^^ | |
| | | Гост Гост
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Вто 07 Апр 2009, 17:51 | |
| Ру, наваксам със секцията, щот скуката тресе работното място. Та стигнах и до твойто...
Яко е. Като стил не мога да кажа, че нещо му липсва. Като свят обаче имам няколко въпроса:
Действието се развива на постапокалиптичната Земя? Ако да, къде по покрайнините на северното полукълбо, щото не ми хрумва, локация близка до Рекс и Александър? Защо при липса на храна хората не ядат хора? Струва ми се логично, а героя оставя трупове след себе си, все едно си гледа диетата. Пушека от комина не издава ли лесно локацията на дома му? Не смятам, че Алекс се държи мноо адекватно. Мога да обвиня радиацията, разбира се. Но не вярвам, тва да си имал впредвид. Едно лапе като него не трябва ли да е по-близо до лудостта и по-далече от комуникацията след поне три години сняг, отрови и смърт? |
| | | Руто Administrator
Брой мнения : 3990 Location : Пловдив Интереси : Езици, философия, психология Рейтинг : 313 Registration date : 17.07.2008
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Вто 07 Апр 2009, 18:24 | |
| - Onibaka написа:
- Ру, наваксам със секцията, щот скуката тресе работното място. Та стигнах и до твойто...
Яко е. Като стил не мога да кажа, че нещо му липсва. Благодаря. - Onibaka написа:
- Като свят обаче имам няколко въпроса:
Действието се развива на постапокалиптичната Земя? Само северното полукълбо е обезлюдено, а западната цивилизация е безвъзвратно заличена и това, което наричаме "Трети свят" е в разцвет. - Onibaka написа:
- Ако да, къде по покрайнините на северното полукълбо, щото не ми хрумва, локация близка до Рекс и Александър?
Локацията е Балканите, но нарочно избирам универсални имена за героите си, т.е. Теодор и Александър са гръцки, но в съкратения си вариант - Тео, Алекс - са си типични западни имена, символизират някакъв оцеляващ остатък от Запада. Неслучайно е избрано и името Рекс (лат. Цар) за име на куче - също символика за падението на западното царуване над света. - Onibaka написа:
- Защо при липса на храна хората не ядат хора? Струва ми се логично, а героя оставя трупове след себе си, все едно си гледа диетата.
По-голямата част от оцелелите е емигрирала на юг и на изток и запасите от храна (особено на трайна храна при минусови температури) все още са повече от хората, на които са нужни. Събирането й обаче е трудно и затова повечето предпочитат другите да им я съберат и след това да я отнемат от тях. - Onibaka написа:
- Пушека от комина не издава ли лесно локацията на дома му?
Издава я, но, от една страна, огънят е жизненоважен, а от друга - този пушек ми е нужен за по-късното развитие на историята. - Onibaka написа:
- Не смятам, че Алекс се държи мноо адекватно. Мога да обвиня радиацията, разбира се. Но не вярвам, тва да си имал впредвид. Едно лапе като него не трябва ли да е по-близо до лудостта и по-далече от комуникацията след поне три години сняг, отрови и смърт?
Алекс не е бил сам през тези три години - не би оцелял просто. Повестованието продължава с няколко страници от неговата история, където поведението му ще се обясни на читателя. Всъщност Алекс е главният герой в първата книга и като такъв е нормално да бъдат хиперболизирани някои негови качества, за да се обоснове ролята му на световен религиозен водач, който управлява света след като премахва хегемонията на исляма в Рим. Няма да разкривам повече развитието на историята, но ако мога да го оприлича с някого, той е Дард Вейдър само че като върховен Сит. П.П. Честита работа Каква е? Надявам се да ти допада. | |
| | | Алфонсин Great
Age : 29 Брой мнения : 245 Location : нявсякъде, но повече никъде Рейтинг : 14 Registration date : 05.02.2009
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Вто 07 Апр 2009, 21:41 | |
| Иха, Руто, много ми харесва. И за съжаление смятам, че това ще бъде е дна напълно...възможна реалност, уви. Засега всичко твое, което съм чела, много ми харесва и наистина се надявам да пишеш още. Както каза... какво по-хубаво от споделената радост? | |
| | | Руто Administrator
Брой мнения : 3990 Location : Пловдив Интереси : Езици, философия, психология Рейтинг : 313 Registration date : 17.07.2008
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Вто 07 Апр 2009, 21:52 | |
| Благодаря и на теб За сега ще се концентрирам върху написването на няколко кратки разказа, един от които ще изберем за участието ми в конкурса. Но пък знам ли - може паралено да се появи и нещо по този проект | |
| | | fonix Rockplacer
Age : 38 Брой мнения : 770 Location : Sofia Интереси : Колоездене и Обикаляне по чукари Рейтинг : 15 Registration date : 09.09.2008
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Вто 21 Юли 2009, 01:41 | |
| - Руто написа:
Ще гледам да поствам по две глави месечно,или поне по една в зависимост от вдъхновението ми.
Ще поствам,дори никой да не чете До тук си назад с няколко глави Да не говорим, че някой чете Не знам какво повече да ти кажа освен, че бих искал да го видя завършено. Изглежда страшно интригуващо. ПостАпокалиптичното | |
| | | Selene Rockplacer
Age : 32 Брой мнения : 1152 Location : Предимно София О.о Рейтинг : 43 Registration date : 07.04.2009
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Съб 03 Апр 2010, 20:37 | |
| Разрешено ли ми е, повече от година след началото, да попитам какво става нататък?
Ако отида в някоя книжарница и зачета това в началото на някоя книга, веднага бих си я купила и със сигурност бих я изчела за 3-4 дена максимум (зависи колко страници е (приемаме че е до 800)) О.о | |
| | | Руто Administrator
Брой мнения : 3990 Location : Пловдив Интереси : Езици, философия, психология Рейтинг : 313 Registration date : 17.07.2008
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Пон 05 Апр 2010, 23:05 | |
| Ок, ще има продължение най-много до 2 дена. Обещавам! | |
| | | skyforger Fan
Age : 30 Брой мнения : 579 Location : Пловдив Рейтинг : 0 Registration date : 30.12.2009
| Заглавие: Re: Утрото на мрака Вто 06 Апр 2010, 09:20 | |
| И аз го очаквам с нетърпение. Стана ми много интересно. Малко неща са ме заинтригували така от първия абзац. | |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Утрото на мрака | |
| |
| | | | Утрото на мрака | |
|
Similar topics | |
|
Similar topics | |
| |
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |
|