Лятото свърши, дойде есента

Лятото свърши, дойде есента...
Тревата изсъхна, покри се с листа.

Слънцето няма го веч на небето,
пусто и празно е днес на полето.

На юг си заминаха пойните птички,
тягостно време настана за всички.

Къде си, Слънце?
Къде сте, цветя?
Няма и зрънце
радост сега...

Щъркели бели и черни да свият
гнездо, гдето малките свои да крият.

Люляк, иглика, зюмбюл да разцъфне,
животът да кипне, есента да издъхне.

Мъглите, дъждът, мрачното време,
Слънцето нека сега ни отнеме.

Радост и щастие тука да бликнат
и всички деца нека възкликнат:
Отиде си есента!

Много добро. Ритмично, лесно за четене, и най-важното - не е безсмислено.

Леле човече...ти си можела и да пишеш..бахти..к'во не можеш да правиш.. ;ххх
Прекрасно е <3

Благодаря много! (:

Люляците не са ли малко далеч от есента
Малко ми прилича на стихотворенията дето учих в детската градина - БГ вариант ;D {}

Цитат :: Щъркели бели и черни да свият
гнездо, гдето малките свои да крият.

Люляк, иглика, зюмбюл да разцъфне,
животът да кипне, есента да издъхне.

Мъглите, дъждът, мрачното време,
Слънцето нека сега ни отнеме.

Радост и щастие тука да бликнат
и всички деца нека възкликнат:
Отиде си есента!

Тук идеята е, че есента си отива и идва пролетта - с щъркелите, цветята; Слънцето прогонва дъжда, мъглите и мрачното време (:

Зимата не функционира никъде викаш? .. Нищо че трае 3-4 месеца.. :д

Ъх..ся ме караш да пиша мно'о.

"Поетическото време и пространство:

Ключова роля за внушението на творбата имат поетическото време и пространство. Тяхното ситуиране също е подчинено на цялостното виждане на автора и осъзнато, или не, влияе върху читателя. Наблюдавайте думите, с които са маркирани времето и пространството, и имайте предвид, че конкретността в изображението най-често е условна. Това не са реалното визическо време (минало - настояще - бъдеще) и пространство (тук и там, горе и долу), а са моделирани по нов, желан от автора начин, за да породят определено внушение.
Помислете има ли в действителността такава стена и къде се намира тя. Какво отделя, разграничава или загражда стената в следния стих от Яворов?

Ледена стена - под нея съм роден.
Стъклена стена - отвред съм ограден.
Хладната стена - замръзва моят дих.
Вечната стена - с глава я не разбих.

Яворов "Ледена стена"

А какво мислите за абсурдния балкон на Атанас Далчев:

Той е железен, каменен, старинен,
такива има с хиляди в света,
обикновен, но само че зазидан:
един балкон без никаква врата.

Нормалната житейска логика би попитала "Защо има балкон, след като няма врата?" Но в поезията има такъв балкон. Защо? Какъв е смисълът на този абсурд?
Понякога се стига до още по-голява абстракция, дори до нежелание за обвързаност с каквото и да е време и пространство. Стихотворението "Поет" на Никола Фурнаджиев би затруднило и най-богатото въображение:

Аз не зная часа,
в който тук съм внезапно попаднал,
но аз виждам,
че в мрака съм тежко и дълго стоял,
а навънка е ден,
вън е чисто и хубаво пладне,
светъл сняг през нощта до колене,
е вън навалял.
Виждам аз в този час
как просторите весели раснат,
виждам колко съм стар,
виждам колко съм сляп,
вцепенен виждам всички -
те тук сред дима, зад прозорците гаснат,
дето тъпо вървят прашни делници ден подир ден."

Това отговаря ли ти на въпроса?

Поздравления и бърни аплодисменти с две ръце!Нито веднъж не си нарушила ритъма и много ясно можеш да си представиш всичко.Великолепно е! Clap