Хектор Берлиоз

1803-1869

Един от най-великите майстори на симфоничната музика Хектор Берлиоз е роден на 11 декември 1803 г. в провинциалното градче Кот Сент Андре, близо до Гренобъл. Детството на Берлиоз съвпада с годините на триумфалните завоевания на Наполеон. Малко по-късно обществената и национална еуфория, породени от Френската революция и Наполеоновите победи, са заменени от духа на романтизма. Дьолакроа повежда френските романтици в изобразителното изкуство, Юго - в литературата, а Берлиоз - в музиката. Родителите на Берлиоз настояват той да поеме пътя на баща си и да стане лекар. На деветнадесетгодишна възраст той заминава за Париж за да учи медицина, но само след две години Берлиоз се прехвърля в Консерваторията и се отдава на музиката. Той се оказва "труден" студент, който непрекъснато воюва срещу "старомодните" учители и особено срещу директора Керубини. През 1830г. след три неуспешни опита Берлиоз успява да спечели прочутата Римска премия и тя му дава възможност да прекара три години в Италия. Но само след осемнадесет месеца, измъчван от носталгия по родината младият композитор се завръща в Париж. Той става музикален критик, за да изкарва прехраната си и да има време за композиране. Творбите му, обаче не се приемат лесно. Признанието идва сравнително късно - едва през 1856 година. Той става член на Френския институт и е награден с годишна рента, която му позволява да изостави работата си като музикален критик. Новият оркестров стил, който Берлиоз създава в своите симфонии и увертюри е основа на съвременната оркестрация. Освен композитор той е и много талантлив писател. Неговите книги ни дават ценни сведения за музикалния живот от онова време. "Трактат за оркестрацията" е музикален труд, който не е загубил значението си и днес. Берлиоз умира на 8март 1869г. в Париж. Най-известните му произведения са "Фантастична симфония", симфония "Ромео и Жулиета", симфония "Харолд в Италия", оперите "Бенвенуто Челини", "Беатриче и Бенедикт" и грандиозния "Реквием".