Скитник

Скитник

Патетично настроен той търсеше из земите,
опитваше се да докосне капка слънчев лъч,щастие, през липите.
Човешкото плиткодумие бе го сломило,
отвращението в него се вкоренило.

Тръгнал той в търсене на човека
да го измъкне от тази мъка, цели два века.
Облян от пот, мъка и страдание,
умиращ само за малко обаяние.

Желанието му сякаш свято
да намери различното в това ято.
Искал сродна душа да изнамери
из всички тези лицемери...

Из полята кънтяха чужди викове: "О, аз не съм за този свят,
... всички ме гневят!"
Познати думи за него те бяха,
тичаха, ехтяха.

Навсякъде, къдет' можа, погледна,
И тозчас виждайки, прогледна!
Съдбата го викаше,
всичко го предизвикваше.

Светна му и той глава разтърси
ясно мили думи избъбря си:
"Силата е в туй, вълшебна!"
Тогава той я погледна.

Тя - синя топлина,
той - пълна рутина.
Той - галеше я с поглед,
тя - отвръщаше му с мед!

Съдбата като за последно се обади
и пожелание остави:
"Нека тя живота ти да озари
и не, не ми благодари, само усмихни се ти!"

~ На Любомира Иванова <3

ПП: Само за протокола, това е първото ми стихотворение писано някога, ако може да го поочукате, ако има нещо нередно или разминаване в описанието на "картината". Благодаря!
ПП2: Преди време Клошарят ме помоли да опитам. Въпреки това, аз не приемам това за "опит". Smile

Цитат :: Визиран(а) обект/цел: Любомира Иванова <3

Благодаря ти , прекрасно мое !!! Обожавам теее !!!!!
За първи път някой прави такъв жест за мен !!! Благодаря ти !!!

Та сега за стиготворението. < 3333
Замисълът е страхотен. Римите.лексиката...Всичко е толкова добре изпипано. Страхотно си пресъздал мислите си върху "белия лист хартия" !! За първо стихотворение това е повече от перфектно , поне за мен !!!

П.С. Моля те не спирай да опитваш заради мен ...
Heart

...

Из полята кънтяха чужди викове: "О, аз не съм за този свят,

... всички ме гневят!"

Познати думи за него те бяха,
тичаха, ехтяха.

Навсякъде, къдет' можа, погледна,
И тозчас виждайки, прогледна!
Съдбата го викаше,
всичко го предизвикваше.

Светна му и той глава разтърси
ясно мили думи избъбря си:
"Силата е в туй, вълшебна!"
Тогава той я погледна.

Тя - синя топлина,
той - пълна рутина.
Той - галеше я с поглед,
тя - отвръщаше му с мед!

Подобно на пагубност на гадост,
цвета на нещастната нерадост.
Подобно на несбъдната снежинка,
о, каква златка песъчинка!

Съдбата като за последно се обади
и пожелание остави:
"Нека тя живота ти да озари
и не, не ми благодари, само усмихни се ти!"

Нямам думи.. едно голямо браво!!! Продължавай да пишеш!

Еми аз ще кажа същото като Николетито !!! Бравоо просто !!!

Като по-прозаична поема или с по-добра ритмична стъпка би било страхотно, като стихотворение... не чак толкова. Иначе е добро.

Само не разбрах тази част какво търси измежду другите:
"Подобно на пагубност на гадост,
цвета на нещастната нерадост.
Подобно на несбъдната снежинка,
о, каква златка песъчинка!"

Като за начало реших да е стихотворение, все пак прозата иска малко повече опит с ритмичността.

Да, този катрен наистина отчасти не се вписва, но прецених, че ще е по-добре да го запазя, за да мога след време да се ориентирам по грешките си къде точно трябва да наблегна и какво не ми достига, за да съставя една що-годе поносима и приемлива "творба".