Когато бяхме малки

Повечето като малки сме играли пред блока на най-разнообразни игри
Разкажете какви игри сте играли и някоя интересна случка

На криеница в гора....нямаха намиране тези хора. И като казвам гора, визирам Балкана, истинска голяма, тъмна гора.
Федрбал, шах, лимки, състезавахме се кой ще хвърли камъчета най-далеч...много, много...колената ми са с белези.
Най-веселата ми случка е, когто бях на 4 и пред входа на блока ми имаше една изоставена кола, в която обичахме да играем. Веднъж като излизах и ми блъснаха вратата върху ръцете....сега пръстчетата ми са малко криви.
Но това са сладки спомени.

Колко ми липсват тези дни! Играехме по цели дни и нощи на криеница, кобра, стражари и апаши, лимки, федербал, въртяхме обръчи, правихме смеси от кал и листа ;д и какво ли още не.
А да... играех с момчетата на казарма :Д, а с момичетата от време на време изнасяхме концерти на бабите.
Интересни случки има много, по нататък ще разкажа някоя. Smile

Като бях на 4 играхме криеница с какичките и батковците.
И играем в едно поле с царевица. И аз малко нисичко 70-90 санта да съм била. И се загубих в царевицата. И аз като ревнах и всички се втурнаха да ме търсят biggrin

:D

Хмм.. честно казано когато бях малка нямаше с кого да излизам и да играя, за това прекарвах голяма част от времето си с животинките в къщи или качена на някое дърво... което оказа огромно влияние Laughing

Аз помня като се катерихме по трансформатори biggrin

.. и крадяхме сливи от градини... крадяхме каси с бири biggrin

(въпреки че дори не пиехме толкова ) какви ли не щуротии biggrin

..Много футбол играхме..по съзтезания по баскет ходихме..

Много щуротии правехме с брат ми.

Често се случваше да оставям лятото сама в квартала, тъй като половината отиваха в селата си, а аз си нямам (винаги съм искала), често се налагаше да върша белите самичка. Но през времето, когато децата си бяха у дома играехме на "Стражари и апаши", "Криеница", "Подаръци" и всички игри, които предполагам всички сме играли.

Таа, мен ме отгледа Леля Вичи. Това е една жена от съседния блок - маминка я откри, защото наште бяха на работа по цели дни (да не кажа нощи) и нямаше кой да ме гледа. Та, с леля Вичи се възпитавахме взаимно - от 4-месечна ме гледа. Тя прави най-великата юфка на света и най-великите ''филийки с мерудийка'' и мама много се дразнеше, защото никога не признавах юфката и филиите й. Тя започна да ми вика "Пате'' и оттам цялото семейство. Казваше ми Йоанка-Пацанка, защото обожавах кал и се налагаше по 3 пъти на ден да ме пере. Научи ме да плета и да готвя. Общо взето с нея свързвам детството си. Когато станах на 6 се преместихме в друг квартал, и тогава вече можех да се гледам сама и до ''днешни дни'' ми е навик да й ходя на гости - винаги ме чака с юфка на вратата (прецаква ми всеки път ''диетите'' ;д).

Ако не беше леля Вичи, никога нямаше да можем да правим ''лошите неща'' с брат ми. Добре знаехме как да я обработим и как да се измъкнем. Най-често правихме мизерии на баба Мара (вещицата на квартала, която заразяваше цяла Варна с лошотията си). Често ядяхме шамари от нея.. На брат ми му бяха подарили за рождения ден катинарче (голям кеф беше) и й заключихме трансформатора (понеже тогава можеше да отвориш капака и да спреш тока на всеки един апартамент) Слагали сме й яйца под чергата. Правихме й лепнеща смес от лепило, кал, шампоани и общо взето каквото видим, след това я лепяхме по прозорците. Взеки път завършваше с рев и сополи, заради мощното дърпане на уши ;д.

Правихме си турнири по народна топка. Ядяхме ледени сокчета. Спасявах брат ми, защото не можеше да се бие, а е 7 години по-голям от мен (не му казвайте, че знаете ). Хапех супер силно и можех да се смея като вещица и още мога.. "Карлсон който живее на покрива'' ми беше любимата книга и я знаех на изуст, обожавах го. Никога не съм обичала да си играя с кукли и играчки.

Общо взето имах перфектно детство, но след като се преместихме в новия квартал играех по-рядко, защото децата бяха скучни. Преживях го много трудно, защото ми липсваше леля Вичи, приятелите. А сега повечето не ме поздравяват и щом ги видях, се разочарвах, защото са се превърнали в абсолютни пропаднали типове.

Гами, футбол, криеница, по 1 време дори си бяхме "построили" ринг за кеч biggrin

Така че и това ще отбележа. Много много не разнообразявахме игрите, но все пак рядко се спирахме на 1 място. :Д

Писането по тази теми ми идва повече, затова ето ви мое мнение, но от друг форум

Цитат :: Колко хубаво беше децата от цялата улица да се тъпчем със зрънчо от един пакет и да се мажем със сладоледи...впрочем и ние гледахме Ну Погоди и Том и Джери, при това по няколко пъти:DDAa да, и много обичах Ало ало
По едно време карахме колелета по цял ден и вечерта започвахме "жоменката"(аз най-много обичах да се крия в една градина с фасул). В най-горещите дни, целите се опръсквахме и понеже бяхме солидарни към възрастните, ги целехме с балони пълни с вода^-^
Търкаляхме се по ливадите и поради тази причина дрехите ми винаги бяха зелени;д
Оо щях да забравя ГАЛАГУНКИТЕ И ЯБЪЛКИТЕ! Неизменна част от всеки летен ден
А, като бях сама превъртах постоянно четирите ми любими плочи...докато грамофона не издъхна внезапно
А през зимата...правехме "ангели" в снега и така ми измръзваха ръцете, че като се прибирах да се стопля, ме заболяваха пръстите. А на Нова година ошушквахме абсолютно всяка къща и се прибирахме с чанта пълна до горе с локумени вафли и шоколадови "дядо мразовци";D

^^

Моето детство още не е свършило. Доизживявам си го с две дечица от моя блок.
Когато бях малка мразех детската гредина. За това, когато любимата ми възпитателка не беше първа смяна, често ме оставяха на баба. В най-ранните ми годинки ме гледаше жена на име Невена. Та, с баба ми и леля Неве често ходих в градската градина и по цял ден "яздех" мечката. Така да я обичах тази мечка...После се прибирахме и си играех с братовчедка ми и съседните деца. Любимите ни игри, естествено бяха криеница и гоненица и все някой успяваше да преметне гонещия, като се скрие във входа и го остави да си бяга около къщата.
Мразех момченцата, защото си играеха с камиончета. Имаше едно дете, с което винаги си играехме на семейство. Играта винаги почваше със семеен скандал- кой да е мъжът. Като по- голяма трябваше да отстъпя, и тогава играта внезапно омръзваше. После бях жена, казвах се Стела и задължително умирах, а после възкръсвах. Много тъпа ми беше тая игра. Веднъж я играхме с децата от квартала и още помня физиономията на тати, когато се прибра и му показах годежния си пръстен. Съседското момиче ме венча за съседскто момче, но след два часа се разведохме, защото не ми даде да карам семейното колело.
Обичах и кукли- леля ми пращаше много кукли и плюшени играчки, нито едно барби. С барбита също играех, но не ги обичах толкова.
Та, както казах детството продължава. Любимата игра вмомента е " замерваничка ". Две дечица изчакват кака Дени да се качи на гаража, за да си нахрани дворните котки. Взимат си най- малките и твърди играчки и започват да я целят. Кака Дени любезно им пуска играчките обратно и така да безкрай. Последствията от играта са, че накрая накой родител започва да мрънка, кака Дени слиза от гаража и започва да се люля на люлката на горките деца, а малчуганите спят като къпани. Странични ефекти: падане и отслабване.

Не знам за вас... аз се пръсках да падам от люлки, от колела, да се давя в реки, да прибирам все с нещо ожулено... вървях по уличката и си събирам камъчета, които да хвърля от моста... играех си с всеки, не ми пукаше кой какъв е. Когато някой беше прекалено груб, си го оставях да си прави маймунджалъците и не ми пукаше.
Ежедневно бях пребивана с точилка, докато не изградих "имунитет" иии спря да ми пука. Сега с баба гледаме тая проклета точилка и тя не престава да ми се подиграва що за инато дете съм била.

Ииии май така ще си го карам цял живот, 'щото си е суперско и нямам никъв проблем с това да обикалям с ожулени колена и лакти. biggrin

Редовно беше криеница. Бих дал години от живота си за още една хубава игра с всички деца от квартала. Като се сетя и ми иде да се просълзя от кеф. Много бързо се пораства. Къде е Питър Пан кат' ти трябва?

Аз си играех основно на "Ядосвай сестра си".
Т'ва беше възможно най-забавната игра, измисляна някога.
Включва да й чупиш куклите, да я хапеш и да се биете ожесточено до кръв ;д

Но като изключим това си играехме на най-нормалните игри от рода на криеница, сражари и апаши - блаблабла.
Най-забавно ми беше на село, когато със сестра ми си правехме гнезда (помниш ли, ве?!?!?!), ястия от кал и цветчета, бяхме индианци, а тъй като съм малка тя и съседското момче ме плашеха с духове и НЛО-та. Разбира се, мисля че това повлия на психиката ми и за това в момента се държа като психично болна ;д
Също много обичах да чета...само една книга обаче biggrin

Роня - дъщерята на разбойника. Бях пристрастена към нея.

Хей, не обвинявай мен за лудостта си! По-тази логика и твоите самопризнания за тормоза над мен, ти си виновна за моята лудост.

Когато бях малка...:

- Карах колело;
- Карах ролери;
- Скачах на ластик;
- Играех на стражари и апаши;
- Катерехме се с Микробчо на покрива на блока.
- Катерехме се в колоната на моста ;D

Абе.. много неща съм правила, няма смисъл да ги пиша всичките. Повечето са споменати по-горе. Готино детство беше.. <3

Понеже съм близо до гарата и до нас има много странни постройки, имахме си мисии да преминаваме през разни препятствия, да бием разни лоши (или растения, които не ни кефиха, или просто въображаеми злодеи), и накрая, когато преминехме през всички препятствия, завършвахме мисията си и бяхме много доволни от себе си, че сме спасили света :Д.