Грешките в приятелството

Задачата е следната: всеки пише това,което смята че не трябва да се прави в едно приятелство.Ще се радвам ако се коментират мненията на другите и още повече ще се радвам ако някой се познае в нечие мнение и си признае публично

Не се самоизтъквай -никой не обича да е в сянка. И освен това както ние сме добри в дадена област, така и приятелите ни са добри някъде. Не трябва да натякваме вещината си и да се присмиваме.

Не се присмивам,но често се изтъквам...и даже се сърдя,когато ми се направи забележка

Едно от най-важните неща за мене е да не предаваш приятелите си..по какъвто и да било начин..било то със лъжи, действия, или просто да откажеш да си до него, когато има нужда..
Просто е..забранено.
Ако веднъж предадеш някого, той може и да ти прости на думи, но нещо вече няма да е същото.

Една от големите грешки е нямането на доверие..просто приятелството си се гради върху това, друг е въпроса, че от други грешки малко по малко доверието се губи напълно, а с него и приятелството

Най-голямата грешка е предателството.Както се казва Само Приятел Става Предател,но дано не важи за всички..тясно свъразно е и с доверието,след предателство то се губи..А ако смяташ някой за истински приятел,е редно да му имаш доверие иначе не се брои за такъв (тука малко се оплетах в думите си ама сигурно сте разбрали мисълта ми хах)
Друга грешка..мисля,че някои хора понякога забравят приятелите си казвайки "е кво ще стане,фр сме си няма как да се скараме" един вид 'държа го в ръцете си' което наранява отсрещния..или появата на нови приятели които изместват старите...и т.н
И накрая Уважението..!

Ако има грешки в едно приятелство каквито до сега са изкарани (предателство,недоверие и тн.) за какво приятелство тогава говорим?
В истинско приятелство няма грешки!

Не си прав -приятели са хората,а те не са съвършени и грешат.Понякога може да обидиш приятел без дори да се усетиш -просто казваш нещо,което за тебе е дреболия,но за него е болка.Можеш също така да нараниш приятел с действие или бездействие -хората са различни и всеки си има индивидуална чувствителност.
Съвършенството е едно,стремежът към съвършенството -друго и тъкмо за това прошката между приятели е един от основните камъни,които крепят приятелството.

Прав съм за себе си!

Пазете се от отчуждаване. Най - голямото зло за истински приятели.

Crazy-Lover написа:

Прав съм за себе си!

Ако правотата за себе си е единственото ти мерило,ти най-вероятно си...заблуден

Кънчо написа:

Пазете се от отчуждаване. Най - голямото зло за истински приятели.

Кои са причините за отчуждаването,Кънчо?

Има неща, които стават без истинска причина. Чуваш се с някой всеки ден, а после през ден, после през повече, през седмица и накрая...

Разбирам за какво говориш. И аз имам един приятел,дето не сме се виждали от 10 години,а преди бяхме непрекъснато заедно.Той отиде да живее чак в Перник де (макар че това не е извинение) и сега се чуваме само да си честитим Нова година.
От друга страна не мисля,че сме се отчуждили.В смисъл,въпреки годините аз не го чувствам като по-малко приятел,както и той мен и в същото време има много хора,с които се виждам всеки ден,но не бих ги нарекъл приятели.
Просто такъв е животът,че приятелите се разпиляват след определена възраст и това е една от причините да ти завиждам,че си тийн

Не завиждай! С тея даскала...

ами не, смисъл не смятам че възрастта е причината (майка ми, маминка ми, дядо ми всички имат приятели, и то такива на които си държат)... причината според мен е че почти всеки е егоист... всеки би гледал себе си да нареди най-отпред, на първия ред, метафорично казано... всеки гледа да уреди себе си, а после се сеща за приятеля или там както се наричаше, освен това според мен няма такова понятие "истински приятел" ... Защо>? ми, ддз, смисъл, замислете се дали има човек на когото да държите много, а го познаватте като себе си, истинския ми приятел, това съм аз ... ддз просто си разсъждавам.. освен това на кого мога да разчитам в най-трудния момент, като няма тоалетна хартия, а само приятеля е в къщи, дали той ще ми подаде хартията или ше стана, ше си измия дупито и няма кажа нищо ... не казвам че няма приятели, просто всички са еднакви... и сигурно ся по мойта логика си викате ами по-добрите, ем няма по-добри, просто има приятели и познати ,,, ба* му майката, ...сам ще си се смея на простотиите :Д

1.Наистина е тъжно ако никога до сега някой не е помислил дори само веднъж за тебе,преди да помисли за себе си.Наистина ли така стоят нещата при теб или днес ти е кофти ден?
2.Прав си,че понятието "истински приятел" е тафтология,понеже няма неистински приятел -просто двете се изключват взаимно.
3.Много пъти приятел ми е подавал тоалетната хартия.Случвало ми се е и да почиствам л*йната на приятели (и образно и буквално).
4.Всички са различни и макар че би трябвало към всички да се отнасяме по еднакъв начин,не става -просто някои приятели са ни по-симпатични от други.
5.Сам ще си се смееш,щото не си написал простотии

наи важното е винаги да става купона

Това си е едно на ръка

Всъщност незнам кои са грешките, но съм на мнение, че както всяко друго човешко нещо и приятелството не може да е перфектно.
'Ще призвучи тривиално, но приятел е човек, който когато го помолиш за помощ се отзовава.Когато му се обадиш и му кажеш, че имаш нужда от него - дали да ти пренесе мебел или да ти помогне в пребоядисването, или пък за да му споделиш някоя болка или радост - той казва готово - насреща съм.Иначе, приятели за маса и за иху-аху мноооооого,ама поговорката вярно казва - Приятел в нужда се познава..'

Руто написа:

1.Наистина е тъжно ако никога до сега някой не е помислил дори само веднъж за тебе,преди да помисли за себе си.Наистина ли така стоят нещата при теб или днес ти е кофти ден?
2.Прав си,че понятието "истински приятел" е тафтология,понеже няма неистински приятел -просто двете се изключват взаимно.
3.Много пъти приятел ми е подавал тоалетната хартия.Случвало ми се е и да почиствам л*йната на приятели (и образно и буквално).
4.Всички са различни и макар че би трябвало към всички да се отнасяме по еднакъв начин,не става -просто някои приятели са ни по-симпатични от други.
5.Сам ще си се смееш,щото не си написал простотии

ами не бе.. имах и кофти ден, смисъл към края вече се изнервих тотално, ама продължавам да си го мисля това, може би не се изразявам така за да ме разберете... викаш по-симпатични приятели, аз нямам такива, аз имам приятели и такива които познавам, те не са ми приятели, защото не ги чувствам така.. и да наистина така си седят нещата, защото всеки наистина гледа да те пре*бе, без да помисли какво ти е на тебе и дали ще успееш в дадена ситуация.. това е толкова тъпо, принципно не ме интересуват, ни родители, ни даскало, просто искам да съм си с моите хора и така.. да си помагаме.. ама ддз.. аз само да си купя кола, хич няма му мисля, смисъл само с приятелите ше се движа, за др не ми пука : )

Вильо,брат,ти живееш с чувството,че на никого не му пука за теб

Ако наистина живееш с това чувство,има три пътя,по които да поемеш:
1.Пътят на успеха -да споделяш радостите и тревогите с родителите си и да се вслушваш в техните съвети.
2.Пътят на случайността -да пренесеш цялата си изява сред приятелите и да изграждаш себе си в приятелската среда. Този път е несигурен и не знаеш къде може да те изведе -зависи от какви са ти приятелите- може да те изведе в път номер 1 или път номер:
3.Пътят на саморазрушението -всичко ти е безразлично,живееш ден за ден,"купон да става,алкохол и наркотици -колкото повече,толкова по-добре".

ми не, знам че има няколко човека където държат на мен.. не съм се отчаял спокойно, аз и не искам други хора да държат на мен... просто си споделих мнението за приятелството.. не съм се отчаял също така, че да прибягвам до наркотици, алкохол и там др. истории... аз даже съм щастлив, защото тея хора за които аз си давам живота са ми доказали, че държат на мен.. това е... няма си режа вените спокойно
: )

Добре,успокоих се
Знам защо ме попита дали съм чувствителен -защото ти самият си много чувствителен,често до болка чувствителен.
Ти си много свестен човек,но съм забелязал,че подценяваш себе си.Често като казваш нещо,допълваш,че е тъпо,а то всъщност не е.И тъпо да е,няма да си единственият,който говори глупости -я виж Они,та той не спира да ги говори
Давай по-смело

ам мерси

Всички са добри приятели на думи,но когато стане дума за действия...остават малко хора до нас.И дори да се случи да са сбъркали,мисля че трябва да се дават шансове,но не и прекалени.Просто бъдете хора на действието!

Абе,много го обичате това "всички"
Иначе за "действието" си права

Грешка е, когато приятел има проблем (дори да ти се струва много безсмислен, за него може да не е така) ти да почнеш да говориш за твоите като "Е тва е нищо, да знаеш аз..." или "Да ти имам проблема!". Това го знам от личен опит и боли! С няколко думи: Никога не трябва да омаловажаваме чувствата на другите!
"Приятел в нужда се познава" - абсолютна истина!