Мъртъв Стих
Толкова е тъжно...
да си мъртъв стих отекнал...
Безвремие към синият неон протегнало...
разложени от самота сълзи...
Миг незнаен,открил мъртви звезди...
несветещи злокобно в нощта...
Сияйни ненагледни мисли...
черни като бъдещият се несбъднал ден...
Иска ми се ненадейно да прогледна...
но тъмнината моят взор ще ослепи...
А с надеждата отритната болезнено
сърцето ми без стон ще изгори...
Невярващо студен е огънят
на Ада-бродещ по света...
А въздишката в утрото отронена
е нечия проклината съдба...
Гр.Варна 02.10.2012
