RockPlace
Какво чакаш? Влизай!



 
ИндексPortal with galGalleryВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Кафето ни изстина

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Ania
Global Moderator
Global Moderator
avatar

Female
Age : 24
Брой мнения : 2009
Location : Wonderland
Интереси : pizza
Рейтинг : 80
Registration date : 14.07.2008

ПисанеЗаглавие: Кафето ни изстина   Пон 26 Окт 2015, 23:28

Имах те, макар и за миг.
Имах те, да в моите ръце.
Имах те и искам пак.
Имах те, но едва ли ще.


Събудих се рано сутринта, а Слънцето дори не бе изгряло. Заповядах си да заспя, но това така и не се получи. Давай, ти можеш, изкрещях си на ум и станах от леглото. След като се спънах в килима и си ударих кутрето в ръба на леглото, се запътих към кухнята. Ти си най-спънатото същество на света, казваше ми преди. Ако беше тук, кафето щеше да е готово, мислех си тихичко на ум и се мъчех да разбера къде е завряна глупавата кафеварка.
- Майната ти! – изкрещях, макар и все още да не знам към кого е било насочено това.
Беше си на мястото,както винаги. Защо трябваше да оставяш нещата на мястото им? Не можеше ли душата ти да беше малко експресионистична, изненадваща, а не камък, който оставя шибаната кафеварка на едно и също място всеки път. Седнах на масата и зачаках кафето да изписка. Комар ме беше ухапал и се почесах по крака. Господи, това има нужда от епилация. Затичах се към спалнята и реших, че за 5 минути мога да приключа и с двата крака. Да,но епилаторът се заплете, което отне около 20 минути и едно разлято кафе по целия кухненски плот и земята. КЪДЕ СИ, ЧЕ ДА ГО ИЗЧИСТИШ? Ти чистеше тези неща, не аз. Епилирах си и другия крак.
Отказах се да си правя закуска. Последния път почти не си отрязах пръста. Взех лентичките за мустачки от хладилника, застанах пред огледалото и просто действах. Не се беше случвало до сега, не и с лентички. Боли, знаеш ли? Разбира се, че знаеш ти всичко знаеш, но сега те няма и не можеш да ми го кажеш за пореден път. Взех и гримовете от рафта. Те не били важни, все повтаряше, но пък и нямаше нищо против тях. Какъв глупав двойствен характер, не може ли така и да си избереш само едното? Гримирах се, лакирах се, епилирах се. Нахлузих си чорапогащника, а после сложих черните дантелени прашки. От сутиен нямах нужда. Взех най-красивата рокля от гардероба и я облякох.
Застанах пред огледалото и само си мислех колко много ми липсваш. Погребението вчера мина по-тежко, от колкото очаквах. Никой не мислеше, че ще те погребат толкова рано. Мила моя, където и да си там, не се сърди, че ти ползвам нещата сега. Просто ми липсваш. Много.

_________________
nothing like a woman with a brilliant mind and a filthy mouth
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Биби
Rockplacer
Rockplacer
avatar

Female
Age : 25
Брой мнения : 578
Location : Варна
Интереси : рисуване и спорт
Рейтинг : 5
Registration date : 08.11.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Кафето ни изстина   Пон 26 Окт 2015, 23:43

Побиха ме тръпки..Страхотно е. Писанията ти винаги успяват да ми влязат под кожата и в последните редове да ме заковат на място!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Кафето ни изстина
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
RockPlace :: ДРУГИ ИНТЕРЕСИ :: Пишеш?-
Идете на: