Ад

Ад

Живеем в свят
Отровен от самите нас
Живеем на място,
Което ни поглъща всеки миг

Този Ад
Наречен индустрия.
Този Дявол
Наречен техника

Седим сами в ъгъла
Мечтаейки за по-добро място,
Но не осъзнаваме,
Че сами си причинихме това

Минаваме и носим смърт.
Живееме и носим нещастие.
Проклинащи всички и всичко
Неосъзнаващи,че и ние сме хора

Не мога да сдържа този гняв в мен
Не мога да се преструвам,че не виждам
Не мога даже да мечтая,
Защото всичко е свършено

Ще изгорим заедно
В това, което сме направили
Ще гнием заедно
В пръстта, от която сме се родили.

истина,истина
хубаво е<3

Супер е ( цялата истина ) Много добре аня ...
Пусни и другите !

Разбирам какво е и насоката му. Но не мога да кажа, че ме впечатлява. Някак не оставя aftertaste. То си е моя претенция разбира се, просто трудно оценявам неща като това. Не спазва някакви правила или структура, не се движи напред по някаква сюжетна линия. Макар ако не се замислиш всичките куплети да звучат свързани, ако се вгледаш всъщност са всеки за себе си.


Не стана много "обичам те, Аня" тип рецензия, но затова са другите деца. Аз мога да те обичкам и пак да ти кажа кво мисля.

Пиле, Они е прав до някъде.. Но на мен ми харесва, защото си го направила от сърце, наистина {} Хубаво е, слънце : )!

На мене ми харесва, защото първо реших, че става въпрос нещо за мене.
Нали Ден се ме"Адка", соу..
Хубаво е, любов.
Трети и четвърти куплет най ми харесаха.

хареса ми.