Нещо по-старо

Ти знаеш ли къде е Черната земя?
Със пътища, които нямат край,
по мъртвата и пръст растат цветя
които нямат корени и цвят.
Тя е скелет на един умиращ рай.

Аз съм принцесата на Черната земя,
кралицата без име и народ.
Царувам над умиращи надежди
и всяка ме зове от своя гроб.

Към царството ми никой път не води,
то е неживо за човешките очи -
покрити с прах са черните му небосводи,
безводни са красивите реки.

Това е царството ми - каменно, студено.
Студени статуи са моите слуги,
очите им от мрамор все ме гледат...
Аз губя сили... Как се уморих.

Ръце от камък, каменни ключалки -
пазачи неми, нямащи душа.
Прекрасната принцеса в своя замък...
а замъкът - капан. Капан - лъжа.

Вървя през сълзи - с тихи-тихи стъпки
и виждам слепи каменни очи,
ръце от камък своята кралица търсят,
но те ме плашат. Аз се уморих.

Като в легло ще падна в спящите полета,
цветя ще вехнат в моите коси...
Във омагьосаните си градини
принцесата завинаги ще спи.

Не е много старо, не е и ново.Писах го докато гледах един филм, забравих кой.