Age : 29 Брой мнения : 2354 Location : Пловдив Интереси : ego trips Рейтинг : 134 Registration date : 15.07.2008
Заглавие: Candlemass Съб 15 Авг 2009, 13:27
Кралете на Сивите острови. Носителите на болката.
I'm sitting here alone in darkness waiting to be free. lonely and forlorn I'm crying I long for my time to come death means just life please let me die in solitude
Стилът им, този, който само те свирят по този начин, се заражда през 1986та година, в която на бял свят се появява Epicus Doomicus Metallicus, дебютния албум на групата. Уникалността им по това време, идва не толкова от изразните средства, които използват, колкото от начина, по който ги комбинират, създавайки неповторима мрачна, но в същото време красива атмосфера.
През 1987ма, с присъединяването на барабаниста Jan Lindh и втория китарист Lars Johansson, Candlemass стават истинска група. Макар че Messiah се опитва да се придържа към стила на Lamquist, почти оперният му стил, придава на момчетата още по-уникално звучене. С него зад микрофона започва най-плодовитият период в историята на Candlemass, който за съжаление продължава доста кратко.
През 1988ма година, групата пише третата глава от фантастичната си мрачна приказка. Acient Dreams е характерен с магическите си мелодии и тежките си рифове. Сума народ се кълне, че този албум е перфектният, в който групата достига творческата си кулминация.
И трите албума, които Кралете на Сивите острови записват с Marcolin през 80те са неразривно свързана трилогия, макар и без концептуална връзка. След Tales of Creation Marcolin напуска групата. Макар че Candlemass да създават цели три невероятни албума с негово присъствие, от идването му са изминали едва две години...
1992та е годината, в която Lanquist отново е част от групата за едва една репетиция. Заместник е намерен в лицето на Tomas Vikstorm. С него в Candlemass идват и много клавири, по-класическото звучене и малките пауър метъл влияния.
В следващите два албума, епиката е заменена от психиделия, рок от 70те и нерафинирани Black Sabbath влияния.
В едноименният Candlemass ("Белия албум") от 2005та дълго очакваният реюниън на групата намира реален израз. Candlemass отново са тук, бележейки един от най-забележителните реюниън записи на новия век.
С излизащия през 2007ма King of the Grey Islands, групата не демонстрира стилов завой и продължава класическата линия на звучене. Песните са написани за Marcolin, а г-н Lowe максимално се вписва в неговия стил на пеене.