Писаха ми се глупости за един блог, и ето на.
По залез е. Тъмнината чака
с целувки да разпрати мрака.
Не залязвай. Недей си отива.
Запечатай лъчите си в прозореца.
Не искам светлината да загива.
Недей. Днес не обичам мрака.
Дланта ми е отворена. Напразно чака.
Във тъмнината се усещам бяла.
Различна за пореден път.
И сякаш времето във шепите ми е спряло,
за да създаде самотата своя кът.
Тук. Във мойте шепи. Във зениците.
Във мрака на прозореца, където ти блестиш.
Дай ми лъчи. Лесно ще ме спасиш.
Не ме оставяй да се крия във косите си,
забравила какво е време.
Запечатай лъчите си във мене.
Не залязвай.
Не залязвай.
Не знам как се казва.хД
На домашните духчета смисъл не им трябва.Само камшик..така де , метла.