Тъй като родих още една глупост преди малко..ето я.(.
Не знам още как се казва
В синевата скрита, луната не изгря,
а като призрак театрално се показа,
закачайки клоните със скъсани лъчи.
Звездите потънаха в гузна мъгла
и небето остана без очи.
Омагьосана е нощната гора-
из нея бродят спящи мечти
търсещи, като в сляпа игра
господарите си-шарейки с жадни ръце,
но улавят само сини лъчи..
Пещера се гуши в горските недра,
ехти писък в черния и скут,
“Дъщеря ми...моята дъщеря..”
Пещерата немее със зинала уста,
Във която шепне мъртъв студ...
“Къде е моята дъщеря?”-
писъкът се дави в локви мрак..
А в Омагьосаната, нощна гора
като вино, смесено с бяла сметана
става ален белият сняг..
Дърветата тръскат страшни клони,
но обесеното дете
виси, и в косите му снегът се рони.
Луната-посиняла пародия на клоун
се хили със призрачно лице
Тежък плод е детето със кръв по лицето-
играчка за тихата буря -
тежка е тишината, приковала полето
и кръвта с тежки капки оцветява леда
в тишина и спокоен пурпур...
И сичките тъпи..
Thanks