всичко в този пост се казва с най-добри намерения и отразява отношението ми към постнатите в темата 3 фрагмента. Грубостта, ако намерите такава цели да акцентира върху определени моменти, които си позволявам да смятам за важни и не илюстрират мнението ми за реми кат човек - преди да го прочета си пич, преди да постна си пич и дано и след тва пич да си останеш. И след предварителното извинение да караме по същество:
Зарежи писането на английски. Сигурен съм че имаш не лош речников запас и в нито една дума не оставяш впечатлението че си ползвал речник(знаете го ония привкус като четете някакъв текст и може да познаете че за точно определена дума е потърсен речник, защото само тя не пасва съвсем точно). Личи обаче друго, което съм намерил за доста добър показател за познания в езика - пренасяш граматика от родния си език, почти превеждайки дословно. Мога практически средно на всяка 5та дума да се хвана с упрек. Но не заслужаваш и навярно не искаш подобно нещо. Така че приеми го на доверие - българските неща ти се отдават много повече.
Второто е далеч по-симпатично имам критика и по него(разбира се, аз бих критикувал и Господ, ако вземе да пише, сигурно):
тъмнината - тя като дума и концепция няма място в точно тоз фрагмент. Той е за нуждата от някой специален, от любов и т.н. за кво влезе таз тъмнина в картинката?
покой - също като дума носи малко мрачно мъртвешко усещане, труп търсещ любов ли е лирическия герой?
слънчевите лъчи на залязващото слънце - тука можеше да споменеш слънцето още поне няколко пъти, сети ли са за кво стаа дума.
Иначе оставя като цяло добър вкус в устата. Само трябва да се замисляш втори път след като го напишеш. Въпреки че мързи, втория преглед е често безценнен.
3тото е прекалено късо за рецензия.
