началото на първия ми голям проект

Това тук е предговора на книгата,която пиша...Само не знам дали да я публикувам тук глава по глава и дали ще има читатели,но все пак,вижте

ПРЕДИСЛОВИЕ




Този, който се познае тук, ще продължи да чете. Този, който се познае тук, след последната точка ще каже: “Аз написах това”. Този, който се познава тук, това съм аз. Няма да говоря за морал, понеже аз самият не съм морален лицемер. Няма да определям кое е правилно и кое –не, има си закони за това. Няма да издигам вижданията си като неоспорима истина, има религии за това. Няма да давам отговори, нека философията го прави. Но ще задавам въпроси и ще ви провокирам да си задавате въпроси. Каня ви да пътувате с мен из заплетените коридори на моето въображение, да надникнем заедно в тъмните ниши на ума ми, да се изгубим в лабиринта на моето подсъзнание и да открием –аз за себе си и вие за себе си –себе си.
Всички ние сме уникални и неповторими и същевременно притежаваме толкова много общи неща! И ако нашата неповторимост ни отделя от другите, не ни ли карат общите неща да търсим път към другите уникалности, да строим мостове на единението? Не ни ли затваря нашата уникалност и неповторимост в клетката на самотата, наречена личност? И все пак, именно личността прави възможно общуването. Ето затова протягам ръка към вас и ви каня да пътуваме заедно. Ето затова пиша сега. Не толкова защото имам да ви кажа нещо, а защото искам да споделя личността си с вас. Към кого е насочена творбата ми? Към мен, разбира се. Кой пише всъщност? Писателят или читателят? Какво влагам аз и какво разбирате вие? Едни и същи думи, едни и същи понятия, а всеки ги пречупва по уникален, свой си начин.
Реалност е това, което е възможно, но докъде се простира полето на възможностите? Задължително ли е реалността да бъде логична и обяснима? Реалност ли са сънищата? Питам, защото ще пътуваме без посока, без начална точка и без крайна цел, или така поне ще смята рационалният ни ум. Очаквайте да се объркате. Очаквайте да се изгубите. Времето в пътуването ни наистина ще бъде относително. И не само това, самата относителност ще бъде относителна!
Нашият кораб се нарича “Призма” и се носим из безбрежния океан на въображението. Бурите на детските ни страхове ни сполитат често, стоим в безветрието на унинието или пък се припичаме под лъчезарните лъчи на щастието, съзерцавайки красотата на Творението, потънали в блажено неведение за следващия миг.
Добре дошли на борда!

Иска се страхотен талант, за да напишеш подобна творба и тя да се получи сполучлива. Според мен всеки читател търси нещо определено в книгата, която подхваща и само с горепосочения талант в излишък може да му се поднесе екзистенциална автобиография... поне предполагам че за нещо от сорта иде реч.

Също така не е лошо живота ти, ако наистина базираш всичко на него, да е интересен, поне през погледа, който ти предлагаш.

Като стил ми идва малко по-тежко, сякаш циклиш прекалено много на едно и също и накрая изпраскваш кораба и всички на борда се чувстваме озадачени.