Amorphis - Skyforger

Не знам накъде да скачам от радост, че най-сетне го слушам. Когато една от наистина любимите ми групи излезе с нещо ново, особено когато знам, че ще е добро, и особено когато са Аморфис ... Налице е рецептата, позната ни от Silent Waters; чисти вокали се редуват с дълбоко грухтене, китарните виртуози Esa Holopainen и Tomi Koivusaari работят в тясно сътрудничество с нежни мелодии, изсвирени на пиано, а текстовете отново засягат финландската Калевала.

Единственото нещо, което спасява албума, от това да бъде едно голямо разочарование, е силата на бандата да пише лирики. Така че, докато песните най-вероятно ще бъдат възприети като досадни, все пак са приятни за слушане. Изглежда пичовете, не могат да премахнат звученето от прогресив рок албума. За съжаление, колкото и грабващ да е албума от начало, след известно време слушане така и не намерих, какво да ме подтикне да го запазя и чуя отново след време.

Те лириките не са техни.

ебати глупостта въпреки всичко са добри...и до там.

Абсолютно е глупаво ^^ доколкото разбрах някъв спец по Калевала ги писал и.. абе добре се е справил ;д определено им фит-ват