Седешя тя сама на балкона
сама, с негова снимка.
Заслушваше се тя във вълните
и усещаше и тяхната болка.
Погледна звездите,
ах, колко красиви бяха те.
Погледна точно две звезди,
неговата и нейната.
Спомените я връхлетяха
сладката първа целувка,
първата роза, първият смях,
първата й истинска усмивка.
Сълзите закапаха една след друга
тя ги изтри и нежни снимката целуна
и прошепна:
"Жива, но щастлива с теб
или мъртва и самотна завинаги.
Не мога да те имам.
Ще се видим в Ада."
