И така, зимата дойде, връхлетя ни, някои изненада, други не, и настъпи време да се слушат бавни протяжни депресарски музики. В моя случай това означава големи дози от ей тази банда от източна Финландия. Може да ги наречете "наследниците на Sentenced", сега аз с тях няма да правя аналогии - пропуск ми е, че не съм ги слушала, признавам си; както и да е, след разпадането на Sentenced китаристът Sami Lopakka сформира KYPCK през 2007 заедно с другия китарист на бандата Sami Kukkohovi, година по-късно техният първи албум вече е факт, а съвсем в началото на миналата 2011 година, издадоха втори.
Стилът на групата не е нищо ново или оригинално, уникалното в тях е съвсем различно и до голяма степен неочаквано... освен за хората от Източна Европа, които четем кирилица. Работата е там, че всичките им текстове са на абсолютно перфектен руски и се пеят също толкова перфектно от вокалиста Erkki Seppдnen, работил години наред във финландското посолство в Москва.
Вярвам, че ще се харесат на хората, които говорят този език. Лириките са много дълбоки и много емоционални, макар и не в смисъла, който обикновено се влага. Говори се за предателство, за вяра, за монотонност и търсенето на изход от нея... Препоръчвам ги на всички, които си падат по дуум метъл, пък и останалите могат да им хвърлят по едно ухо, най-малкото да чуят какво е това животно рускоговорящ финландец
* * * СЪСТАВ:
Erkki Seppдnen – вокали Sami Lopakka – китара Sami Kukkohovi – китара J. T. Ylд-Rautio – бас A.K. Karihtala – ударни
ДИСКОГРАФИЯ:
Черно (2008) Ниже (2011)
* * *
ПРЕПОРЪЧВАМ
Бурлаки на Волге (вдъхновено от едноименната картина на Иля Репин)
